Следобед си отварям студена бира и мисля, казва бившият колоездач

Ланс Армстронг още не е казал „цялата история“. След интервюто пред Опра Уинфри през януари, когато призна, че е взимал допинг, колоездачът, чиито 7 титли от Тур дьо Франс бяха отнети, не беше обелвал дума. Пишеше само от дъжд на вятър в страницата си в социалната мрежа Туитър. Така че когато преди 3 месеца му предложихме да разкаже историята, той сам признава, че в началото е мислил да ни напсува. Преди да осъзнае, че това е „страхотна идея“. Планът беше той да разказва историята си, да говори за допинга, в колонка във вестника всеки ден по време на 100-ното издание на Тур дьо Франс. Но по същото време Армстронг трябваше да продаде къщата си в Остин, за да плати на адвокатите си. А същите тези адвокати убедиха Ланс, че е прекалено опасно да каже всичко, защото това може да повлияе на делата на правителството на САЩ срещу него. Той постоянно е в движение между Остин, Хаваите и Колорадо, така че е невъзможно да се срещнем лице в лице. Ланс Армстронг пак не разказа цялата история. Но това интервю е голяма стъпка по този път.

– Продължавате ли да карате велосипед, въпреки че този спорт ви набърка в толкова бели?
– Абсолютно. Продължавам да карам и да тренирам. Да карам велосипед винаги е било терапия за мен. Това, което беше истинско, докато се готвех за Тура, е истинско и досега. Едно добро старо каране в продължение на 3-4 часа изчиства главата, както нищо друго на света.
– Всеки жив шампион на Тура ще бъде на 100-ното издание на Обиколката на Франция. Бихте ли искали да сте там?
– Не. Дори да бях поканен, предпочитам да си стоя вкъщи със семейството ми.
– Какво означава Тур дьо Франс за вас?
– Това е велико събитие. Трудно, дълго и изтощително. Все още обичам Тура и всичко, което символизира.
– Вярвате ли, че все още държите рекорда за победи?
– Абсолютно.
– Пазите ли 7-те жълти фланелки на шампион от Тура, или ги изгорихте?
– Ха-ха! В никакъв случай. Работил съм здраво за тези фланелки и ги обичам заради това, което са, и заради спомените, които носят.

– Разбирате ли решението на шефовете на Тура и на международния колоездачен съюз (UCI) да изтрият името ви от списъка с победителите?
– И да, и не. Хубаво, изтриха ми името от списъка, но Тур дьо Франс се провеждаше от 1999 до 2005, така че трябва да има победител. Кой е победител? Ще оставя другите да спорят кой е истинският шампион от тези обиколки. Но досега никой не е излязъл и не е поискал моите жълти фланелки…
– В доклада си американската антидопингова агенция (USADA) ви обвинява в организиране на „най-сложната, професионална и ефективна допинг програма в историята на спорта“.
– Докладът на USADA е пълна глупост. Видяхме, че системата от операция Пуерто е сто пъти по-сложна. Нашата система беше много проста, много скромна, не толкова зла, колкото се опитват да я опишат. Историята ще покаже, че от USADA само си говорят. Между другото, кои други отбори са разследвани от USADA? Ако няма такива, как може да се каже, че нашата система е най-сложната? Няма никакъв смисъл в тези приказки.
– Президентът на международния колоездачен съюз Пат Маккуейд не само ви отне 7-те титли и ви наказа доживот, но обяви, че е по-добре да нямате нищо общо с колоезденето…
– Пат Маккуейд може да говори и мисли каквото си иска. И да се прави, че следи строго за допинга. Никой не му вярва. Спортът има нужда от нов лидер, за да си върне правдоподобността. Няма как да продължи напред с Маккуейд начело.
– Пред Опра Уинфри казахте, че е добре да се направи комисия за „истина и съгласие“. USADA и световната агенция (WADA) предложиха на UCI такава комисия, но те отказаха. Защо?
– UCI отказа да направи такава комисия, защото свидетелските показния, които светът ще чуе, ще потопят Маккуейд, бившият вицепрезидент Хайн Фербруген и целия съюз.
– Защо сте готов да говорите пред такава комисия и какво искате да кажете?
– „Разумното решение“ не е точно описание на колоезденето от края на 80-те до сега. То сработи перфектно в разрушаването на живота на един човек, но от това не спечели колоезденето.

– Един от въпросите, които тази комисия ще ви зададе, е: като състезател смятахте ли за възможно да спечелите без допинг?
– Зависи кои състезание искаш да спечелиш. Невъзможно е да спечелиш Тур дьо Франс без допинг. Това е състезание, в което кислородът е прекалено важен. Бърз пример: няма смисъл да вземаш ЕПО за спринт на 100 м, защото няма да помогне. Но ще помогне на 10 000 м. Очевидно.

– Как решихте да използвате допинг?
– Човешка природа…
– Можете ли да ни кажете личния ви опит?
– Не.
– Може ли да се изчисти колоезденето от допинга?
– Никога няма да спре по много причини. Не аз съм открил допинга, съжалявам, Травис (Тайгърт, шеф на USADA -б.а.). Не съм сложил и края му. Аз само участвах в тази схема. Аз съм човешко същество. Допингът съществува от древни времена, ще продължи да съществува. Знам, че това не е много популярен отговор, но е тъжната истина.
– Разбрахте ли, че бившият ви спонсор – US Postal, се присъедини към Флойд Ландис и федералните в делото за 100 млн. долара?
– Без коментар.
– Страх ли ви е, че ще отидете в затвора?
– Не.

– Страх ли ви е, че ще бъдете разорен?
– Не.
– Страх ли ви беше, че ще ви хванат и ще разрушат кариерата ви?
– Никога не съм се страхувал от антидопинг контрол. Системата ни беше добра и без риск. Бях много по-уплашен от митниците или полицията.

– Пат Маккуейд каза под клетва, че UCI никога не ви е покривал. Всъщност през 1999, когато е първата ви победа в Тура, „Льо Монд“ разкри, че сте хванат с кортикостероиди, но UCI ви е предпазил. Така ли е?
– Не знам какво говори Маккуейд, но е факт, че UCI прие сертификат със задна дата през 1999 г.
– Платихте $100 000 на UCI през 2002. Смятате ли, че е нормално международна институция да приема пари от един от шампионите си?
– Това не е вярно. Дадох тези пари, след като се оттеглих през 2005. Лесно е днес да се каже, че това е неприемливо поведение. Това беше преди 8 години. Времената се промениха. Днес това е неприемливо. Не мога да разбера защо спорим за неща, случили се преди толкова много години. Абсурдно е в много аспекти.
– Чувствате ли разкаяние днес?
– Никога няма да мога да оправя това, но ще прекарам целия си живот, опитвайки се. Бях прекалено груб с хората. Бях прекалено голям „боец“. Да се бориш на велосипед е перфектно. Но извън състезание не е. Не успях да разделя двете неща.
– Какво мислите за операция „Пуерто“, в която съдът реши да се унищожат кръвните проби на останалите клиенти на д-р Фуентес, които не са колоездачи?
– Сигурен съм, че някои големи футболни клубове са имали влияние по време на делото. Във всеки случай пак колоезденето понесе основната вина.
– Пратихте ли съобщение на Никола Саркози, след като той загуби президентските избори във Франция?
– Не, но харесвам Сарко като човек. Не правя политическа оценка, а лична. Винаги се е държал добре с мен.
– Саркози иска да се върне за изборите през 2017. Защо се върнахте вие през 2009?
– Добър въпрос. Това беше най-голямата грешка, която някога съм правил. Бих направил всичко, за да променя миналото, но случилото се е случило. Трябваше да послушам Жан-Мари Льоблан (бившият директор на Тура – б.а.), който ми написа писмо в края на 2008 и ме посъветва да не се връщам. Беше прав.
– Джей Джей Ейбръмс, създателят на сериала „Изгубени“, каза, че прави филм за вас. Притеснен ли сте, или изумен?
– Нито едното. Той не ми се е обаждал

– Какъв е животът на Ланс Армстронг днес?
– Моят типичен ден? Ставам, пия кафе, чета вестник („Ню Йорк Таймс“), закусвам, излизам да карам или да тичам… Тренирам. Прибирам се, обядвам с децата си, след това прекарвам останалата част от деня в срещи, голф или игри с децата ми. Към 5 следобед отварям една хубава, студена бира и мисля.

Стефан Мандар, „Льо Монд“
Превод: 7 дни спорт