Оскар Писториус направо прелетя серията си на 400 м гладко бягане, за да стане първият човек, участвал на полуфинал на олимпийски игри с два ампутирани крака. Южноафриканецът завърши втори в серията си с личен рекорд за сезона – 45,44 сек. Джани Мерло от „Гадзета дело спорт“ пък опозна Писториус, когато помагаше на Оскар за книгата „Мечтаният бегач“. А сега е време да ви разкажем историята.

Карл Оскар Ленард Писториус, това е цялото му име, поглежда право в очите ми и казва: „Аз съм нормален и винаги съм бил такъв. Не се имам за нестабилна личност. Физическото ми състояние никога не е имало негативен ефект върху мен“.
В тези думи се крие тайната не неговия успех. Родителите му го възпитават да израсне без комплекс, въпреки че и двата му крака са ампутирани от колената надолу. Той е роден на 22 ноември 1986 година в Стандтон, спокоен квартал на Йоханесбург. В първите часове от неговия живот никой не забелязва, че му липсва нещо. Става въпрос за фибулата, дългият кокал от коляното надолу чак до глезена. При това и на двата крака! Той се ражда само с по два пръста на всеки крак, а костите в петите просто ги няма.

Отчаяните му родители се консултират с много хирурзи и специалисти. В крайна сметка те избират болезнения, но правилния път: ампутация от колената надолу. Това все пак ще му позволи да използва протези и да не прекара целия си живот в инвалидна количка. Операцията е направена, когато Оскар е едва на 11 месеца. И слава на Бога, че е достатъчно малък, за да не разбере какво става.

„Никога не съм знаел какво е да имаш цели крака  защото просто не съм ги имал. Точно затова никога не са ми липсвали“, споделя той.
Майка му Шейла си поставя цел. Нейната мисия е Оскар да израсне като нормално дете. Няма съжаление – всички се отнасят с хлапето като с връстниците му. Бъдещият атлет води активен живот в семейство, което е лудо по спорта.

„На около три годинки вече забелязах, че краката ми са по-различни от на другите. Имах обувки на Мики Маус и ги носех непрекъснато – когато си играех, ходех на училище или на църква. Имах късмет за сметка на моите братя. Можех да нося един и същ чифт обувки в продължение на седмици и не трябваше да се притеснявам от болки, мазоли или рани на краката“, казва Писториус.
Родителите на Оскар се развеждат, когато той е на 7 г. Писториус, неговият брат Карл и сестра му Айме отиват да живеят с майката. По това време Оскар е доста безразсъден.
Един ден стои в кухнята с брат си. В един момент Айме моли за брашно. Оскар, който си седи на барплота, е толкова мързелив, че решава да мине напряко над включената печка. В резултат на това ампутираните крайници на Оскар се подпалват, но той не изпитва болка – просто му е малко неудобно. На всичкото отгоре страда и от неврофиброна (малки тумори на нервите). Но тези проблеми никога не са пречели на желанието му за живот.

Когато започва да ходи на училище, любовта на Оскар към спорта се засилва. Неговата първа „обич“ е крикетът. Играе още футбол и тенис. Но първият спорт, в който Писториус е напълно равностоен на другарчетата си, е класическата борба. Бащата издейства разрешително, за да може Оскар да се състезава. Малкият успява да участва с протезите, тъй като в този спорт се изисква основно движения от горната част на тялото. Именно в борбата Оскар взима и първия си медал.

„Единственото нещо, което мразех, бе задължителното колоездачно състезание в училище. Беше ми много трудно. Краката ми тежаха. Доста пъти фалшифицирах подписа на мама за извинителни бележки в дните, когато трябваше да участваме в това състезание“, разказва Оскар.
Когато Писториус отива в гимназия, животът му се променя радикално.  Той започва да играе ръгби въпреки че опонентите му се плашат от протезите. Бащата на Оскар – Хенк, е доста влиятелен човек. Таткото има приятел инженер и го моли за помощ. Крис Хатинг изобретява по-леки протези в своя хангар на летището. Това улеснява Оскар в ръгбито. Писториус си връща самочувствието и дори заобичва колоезденето. Този вид протези са по-къси, но пък често се чупят.

През 2002 година майката Шейла умира малко след като сключва повторен брак. Нейната смърт съсипва емоционално Оскар. По това време той живее в интернат и се прибира само за уикендите. Малко по-късно в сблъсък по време на ръгби мач Оскар не само че чупи протезите, но получава първата си голяма контузия – къса връзки на коляното. Това става през 2003 г., когато е едва на 16 г.
Съветват го да се захване със спринтове, ако иска да се възстанови напълно и да почне отново да играе ръгби.
По същото време идеята на Крис Хатинг за леки протези е закупена от „Ossur“, исландската компания, която прави първите състезателни протези, известни като Cheetah (б.р. – гепард). Именно това го изстрелва към международния спорт. За първи път Оскар се появява на голяма сцена през 2004 година. Тогава той участва на параолимпийските игри в Атина. След това Писториус решава, че може да се съревновава с нормални атлети. Амбицията му за успех го кара да подаде искане в международната федерация по лека атлетика, за да се състезава наравно с другите професионалисти.

Шефовете на атлетиката обаче решават, че протезите му дават предимство Оскар отнася случая до международния спортен съд в Лозана, който му даде право да се състезава. И ето днес той изживява олимпийската си мечта. Оскар е пример не само на пистата. Той се занимава с много благотворителни дейности, има добро сърце. Натоварва цял ван с протези, лично ги закарва в Мозамбик и раздава на хора, които не могат да си позволят финансово подобна придобивка.

„Не можете да си представите емоцията, която изпитах. Видях да се изправят хора, които са принудени да се придвижват пълзейки. Изпитах огромна радост, защото тези мъже и жени си върнаха самочувствието“, разказва през сълзи Оскар.

* Материалът е написан преди Оскар Писториус да отпадне в полуфиналите на 400 метра в Лондон

Автор: Джани Мерло