Младата българска сноубордистка Малена Замфирова даде първото си интервю след завръщането в България. Вчера 16-годишната спортистка се прибра след едномесечен престой в болници в Чехия и Австрия. Тя пострада много тежко на 3 март, когато беше блъсната от скиор на пистата в Шпиндлерув Млин (Чехия).

„Спомням си как видях човека, че ще се блъсне. Беше на 3 метра и се движеше много бързо, а аз бях със сноуборд, двамата ми крака бяха закопчани и нямаше какво да направя. Тогава знаех, че няма да съм добре. Предполагах, че ще си ударя главата, ще ме боли гърбът, но не знаех, че чак толкова сериозно ще бъде. После си спомням сън, но не се усещаше като сън. Сънувах състезанието в Кринице, на което станах трета. Докато сънувах, се чудех дали това наистина се е случило или сънувам, че съм станала трета. Като си отворих очите, ме завиваха с едно черно одеяло, защото идваше хеликоптерът и да не ми пръска сняг. Но си помислих „Дали не съм… умряла?“. После видях тате, като ме отвиха. Помислих си „Всичко е наред! Тате е тук! Тате е с мен!“, разказа Малена пред bTV.

„Не си спомних какво се е случило. Качиха ме в хеликоптера, много ме болеше крака. Мисля, че същия ден ме оперираха и ми сложиха външен фиксатор, за да ме закарат с линейка. От там нищо не си спомням! Като се събудих вече бях в болницата в Австрия, бутаха ме лекарите през коридорите и само отгоре белите лампи… И нищо не си спомням пак. Пак помислих, че сънувам. Предполагах, че е лош сън. И мама дойде, а след състезанието и момчетата дойдоха.“, разказва 16-годишната надежда на сноуборда.

„През повечето време първата седмица много спях. Бях много изморена и нямах време да мисля. Знаех, че не е добре, не се чувствах добре. Имаше един момент, в който кашлях кръв, защото имах травма на белите дробове. Тогава се притесних много. След първата седмица започнах да осъзнавам какво се случва, не можех да се движа, лежах само по гръб. Болеше ме целият гръб, имах температура над 38 градуса, спах на отворена врата към терасата“, спомня си Малена.

„Много се зарадвах, когато видят подкрепата с черните лентички по лицето на състезателите от Световната купа. Нямах силите да ги изгледам, когато се състезаваха. После ги видях в социалните мрежи как всички са с лентите. Стана ми много мило, много се зарадвах. Аз знам, че ме подкрепят, но тогава се усети. В такива моменти осъзнаваш, че много деца гледат на теб като на пример. Знаех, че трябва да бъда силна, защото толкова много хора ме подкрепяха“, каза тя.

„Докторите винаги се презастраховат. Казаха ми, че може да не карам следващия сезон, но аз мисля, че имам предостатъчно време до декември и смятам, че ще се оправя доста по-бързо, отколкото те мислят. Месец след инцидента вече ходя, кракът се раздвижи, мога да качвам стълби, мога да се къпя. Смятам, че ще се завърна от началото на сезона и преди това да карам мотор. Сега сме април… май, юни, най-късно началото на юли! Нямам предвид мотокрос, но да се кача и да карам в планината. Трябва да почна да правя неща, които ме радват! Не мога по цял ден да седя и да клякам с тежести, защото това не е забавно. Правя го от дисциплина, но не ми носи радост. Трябва да съм с нагласата, че скоро ще се кача на мотор! Тате си мисли, че първото ми състезание ще бъде в Кортина, но според мен, ще мога да карам и в Китай – в началото на декември. Не обещавам, но…“, усмихва се младата спортистка.

„Никога не е имало момент, в който да се съмнявам, че ще се оправя напълно. Като видях пироните в крака ми… при толкова много операции, просто ми беше малко съмнително дали ще бъда същата. Но като гледам колко бързо се възстановявам, всичко ще бъде наред, стъпка по стъпка. И с цялата тази подкрепа се чувствам още по-силна. С цялата нация, която ми показва толкова много подкрепа и любов, че ще мога да правя това, което обичам. Можеше да е много по-зле. Ако ме беше ударил право в гърба, можеше да съм парализирана, не дай Боже… Мога да движа всичко. Всичко ще се оправи и ще мога пак да съм същата като преди“, завърши Малена Замфирова.