Сега 33-годишният норвежец призна, че е научил безценни уроци от последните 22 месеца:

„Да показваш уязвимост, да преминаваш граници и да се опитваш да се върнеш към живота на професионален спортист след подобно нещо — това е изключително. И е нещо, което ще нося със себе си завинаги“, обясни Килде.

„Нямаше да мога да се върна без търпение и устойчивост. Щеше да е лесно да се предам и да кажа: „Добре, стига толкова“, но не съм такъв. Ако дори не бях опитал, щях да съжалявам много. Показах, че мога да гледам на нещата от позитивна гледна точка“, заяви викинкът.

Най-големият въпрос, на който Килде иска да си отговори в САЩ, е как да адаптира спускането си към рамо, което все още не е 100% здраво и може да бъде трайно увредено до края на живота му. Към момента той не може да вдигне лявата си ръка по-високо от нивото на рамото му.

„Ще трябва да се адаптирам към това, което мога и какво не мога да правя. Някои неща, като например скачането, ще трябва да правя по различен начин. Преди всичко ще трябва да проверя дали съм уверен или не, дали имам необходимия баланс или не“, заяви норвежецът.

Ако подготовката на Килде върви по план в САЩ той дори може да се завърне по-рано от предвиденото спускане в Бийвър Крийк като застане на старта на супергигантския слалом в Копър Маунтин на 27 ноември.

Именно в Бийвър Крийк норвежката звезда спечели последните 4 състезания, в които стартира.

С два олимпийски и два световни медала, както и пет трофея от Световната купа, много погледи ще бъдат насочени към него по време на Зимните олимпийски игри в Италия догодина.

„Първо трябва да пробвам, за да разбера къде се намирам. Щом усетя добра форма, ще започна да натискам. Надявам се да съм бърз — никога не знаеш. Ако всичко върви добре, ще бъда на Олимпиадата и ще се боря за медали. Ако ми трябва повече време — ще си го дам“, добави той.