Христо Марков – един от най-великите български спортисти, навършва днес 60 години.
Юбилеят на легендата в световната атлетика е повод да си припомним забележителните му успехи в сектора за троен скок. Олимпийски шампион Сеул 1988, със злато от световното първенство в Рим 1987 и от световното в зала в Париж 1985, с европейска титла от Щутгарт 1986 и злато на европейското в зала в Атина 1985 – това са само най-паметните победи на българския исполин.
Във визитката му са записани още европейски рекорд на троен скок със 17.92 м през 1987 г и олимпийски рекорд в дисциплината със 17.68 м през 1988 г. След като окачи шпайковете Христо постигна и треньорски триумф с олимпийското злато на Тереза Маринова в Сидни през 2000 г.
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)
Христо Марков
„…Така на олимпиадата в южнокорейската столица Христо стъпва в сектора с реномето на властелин в дисциплината, притежаващ световната и европейската титла. Очакванията са големи, но и… потенциалът му е неограничен. Шампионът на планетата е готов на всичко, за да грабне и олимпийското златото. За беда точно тогава е силно притеснен от здравословен проблем.
„Появиха ми се екземи по стъпалата на краката и по дланите – припомня си с кисела гримаса Христо. – Може да е било от тайпинга, който правих тогава, защото с отлепването на лентите падаше и повърхностен слой кожа. А може да било просто от стрес или от свръхнапрежение, защото веднага след олимпиадата този проблем изчезна.“
Марков преминава без проблем квалификациите – покрит норматив с 16.91 метра във втория опит и осигурено място във финала. Решителният ден обаче не започва по най-добрия начин. Дори напротив. „Точно тази сутрин се разчу за допинг обвиненията към нашите щангисти – разказва Христо. – Напрежението в българския стан беше ужасно и едва ли не всеки правеше предположения. Повечето от тях – песимистични. Исках да се скрия, да се отделя от шумотевицата и за това с треньора се измъкнахме рано-рано от олимпийското село към стадиона.“
Покорява Олимп от първия опит
Финалът в дисциплината започва гръмко – с олимпийски рекорд на руснака Александър Коваленко – 17.42 м. След него в сектора за своя първи опит излиза Христо Марков. Преди да се засили на пътеката, до трапа за отскок каца бял гълъб. Стои няколко секунди и отлита, за да даде път за шампионския опит на българина. И той взривява 80 000 на трибуните. Нов олимпийски рекорд – 17.61 метра и така радостта на Коваленко трае само няколко минути. Този опит просто зашеметява конкуренцията! Съперниците така и не преодоляват шока и не намират отговор на убийствените 3 крачки на българския диктатор в сектора. И така триумфално Христо Марков изковава единственото липсващо му злато от големите форуми.
„Помня всичко с подробности – откровен е приземилият се на Олимп скачач. – Секунда по секунда какво се е случило – подготовките, засилките, скоковете, реакциите… Както и белия гълъб на пътеката, който бе като някаква приказно знамение за мен.“
В родината триумфите му се приемат еуфорично и неслучайно медиите го коронясват през 1987 и 1988 година за „Спортист №1 на България“.
Специалистите и до днес изтъкват уникалния мощен стил на българската звезда. Световният рекордьор Едуардс (Великобритания) признава, че се учил на техника чрез видеоклипове от скоковете на родния шампион. „Джонатан дойде лично да ме поздрави след титлата на Тереза в Сидни – доверява Христо. – Тройният скок е ужасно трудна дисциплина, може би най-тежката в атлетиката. На първа крачка натоварването върху човешкото тяло достига 1.8 тона моментно усилие. А за да стъпиш на олимпийския връх, трябва да предвидиш и сбъднеш всичко в точно определен ден, час, дори минута. Също и да предвидиш събитията до най-малките детайли. Всичко да е на топ ниво – физически, психически, тактически. Изобщо управлението на спортната форма е ключово. Това е голямата тънкост в елитния спорт“.
Христо единствен в българската атлетика печели олимпийски титли и като състезател, и като треньор. Също и единствен световен шампион и на открито, и в зала при мъжете.“