Follow
Ивет Лалова-Колио написа прочувствен пост за Петя Пендарева, която вчера напусна този свят на 53-годишна възраст след дълго боледуване от коварна болест.
В кариерата си Пендарева има участие на олимпиадата през 1996 година и второ място от европейско първенство в зала през 2000 г. През 1999 г. пък стига до 1/2- финалите на световното първенство.
Личните й постижения на 100 м са 11,12 сек, с което стана 6-а на европейското през 1998 г., а 4 години преди това бе финалистка, а в щафетата 4 по 100 м има бронзов медал.
“Каквото и да напиша за теб, Петьофи, ще бъде малко. Израснах на пистата, имайки за пример теб и Деси Димитрова, както и приятелството на нашите треньори – Константин Миланов и Детелин Маслов. Приятелство, което беше по-силно от всякаква конкуренция, която можеше да има между две спринтьорки в пика на своите кариери. Помня деня, в който ми подари първите ми шпайкове, Петьофи. Децата днес няма как да разберат какво е да получиш чисто нови маркови шпайкове от най-добрата българска спринтьорка, във времена, в които дори нямаше откъде да си купиш нещо по-различно от полските галоши. Надупчих целия балатум вкъщи от кеф да ги разхождам!
Спечелих първата си републиканска титла за девойки именно с тях. Няма да забравя и сезон 2004, този, в който ти приключи своята кариера, а аз поех към първата си Олимпиада като най-бързата българка. Едно предаване на щафетата с любов. Освен че беше един от първите хора, които ме прегърнаха след бягането, ти запази вкъщи знамето след моите 10.77 секунди.
Нямаш представа колко много означаваше за мен да бъда до теб в последните седмици преди Атина 2004. Именно ти ме научи, че каквото изкараш от спорта, най-малко две трети трябва да инвестираш отново, ако искаш да бъдеш още по-добър, и аз следвах това правило през цялата си кариера. Да инвестирам в успеха.
Съжалявам, че не се виждахме повече. Съжалявам, че не знаех с какво се бориш. Съжалявам, че не ти казах всичко това по-рано. Ще те нося завинаги в сърцето си. Светъл път, шампионе.”