Легендата на Бразилия и световния футбол Марио Загало почина на 92 години, съобщиха от семейството му.
Загало е първият, станал световен шампион по футбол като футболист и като треньор след това. Той печели два пъти титлата като играч през 1958 и 1962, а през 1970 г. е треньор на бразилския национален отбор, считан от мнозина за най-добрия в историята на футбола. Загало има пряко участие и за четвъртата световна титла на „селесао“, като през 1994 г. беше помощник-треньор и координатор в отбора, станал шампион в САЩ.
Загало беше селекционер на Бразилия и през 1998 г., когато тимът загуби финала на световното от Франция. Година по-рано тимът спечели Копа Америка, когато е един от най-известните моменти на Загало като треньор. Тогава феновете не харесват и критикуват „селесао“, но след триумфа той изкрещява в телевизионните камери: „Ще трябва да ме търпите!“
С прякор Стария вълк, Марио Жорже Лобо Загало е роден на 9 август, 1931 в Масейо. Семейството му се мести в Рио де Жанейро преди той да навърши година. Мечтата му е да стане пилот на самолет, но трябва да се откаже от нея заради проблеми със зрението. Вместо това учи счетоводство и играе футбол в свободното си време за местния клуб „Америка“.
Загало започва като полузащитник и носи №10, който преди Пеле не е със същото значение. След това решава, че мястото му не е там и става ляво крило. Впоследствие с „Фламенго“, а след това и с „Ботафого“ печели пет щатски титли.
На първото си световно първенство в Швеция през 1958 играе и в шестте мача, заедно с Гаринча и Пеле, който тогава е само на 17.
Четири години по-късно печели втора титла, като тогава променя ролята си и помага на защитата.
През октомври 2022 Загало присъства на откриването на статуя в негова чест в Рио де Жанейро.
Като треньор Загало застава начало на Бразилия само месеци преди световното първенство през 1970 г., а тимът се представя страхотно и печели титлата с 4:1 срещу Италия на финала. Загало остава и четири години по-късно, когато Бразилия завършва на четвърто място.
През 1994 г. той е асистент на Карлос Алберто Парейра за четвъртата световна титла, а през 1998 г. отново е начало, когато Бразилия стига финала, но губи. През 2006 г. Загало отново беше помощник на Парейра в тима, стигнал до 1/4-финал на световното в Германия.