Най-добрият български скиор алпиец Алберт Попов вече е на българска земя, след като завърши на третото място в слолома в американския зимен център Палисейдс Тахо, като това е първи подиум за Попов в старт от Световната купа.
За последно преди цели 39 години (16 декември 1984-та) българин беше стигал до подиум в старт от Световната купа – Петър Попангелов с третото си място също в най-техничната дисциплина в Мадона ди Кампильо.
„Доста съм изморен, но нормално, защото 30 часа се прибираме. Чувството е уникално, нямахме много време да изпитаме емоцията. Имаше 30 минути, в които тръпнахме дали ще бъде подиум, но се виждаше и с просто око, че ще е топ 3“, каза Попов на летището в София, след като стана първият българин от 39 години насам, който се качи на подиума в старт от Световната купа. За последно това стори Петър Попангелов през 1984 г. в Мадона ди Кампилио.
„За това сме работили цял живот и това беше една детска мечта. На 6-7 години бях на “Алеко” и тогава си мечтаех един ден да съм на подиума. За щастие, така се случи. Не мога да кажа, че беше неочаквано, беше въпрос на време. Благодаря на треньора ми Ивайло Борисов, който нареди вратите за втория манш. Благодаря на целия екип, който ме поддържаше във форма през цялото време“, разказа за мечтата си Попов.
Той коментира и самото си спускане: „В самото спускане изглежда, че съм доста спокоен, но карах за всичко или нищо. Знаех, че трасето ще бъде наредено като за мен, Ивайло Борисов ми беше направил и ските. Доверих се на инстинкта си и се справих. До края на сезона ще карам за удоволствие, защото целта вече е постигната“.
„И в предишните стартове бях в добра кондиция, можеше да се случи и по-рано този подиум. В слалома от нищото може да хванеш някой кол и да не се получат нещата. Покрай огромния снеговалеж в последните дни теренът не беше перфектен и имаше значение дали караш първи или тридесети. Дръпнах малко газта в първия манш и затова бях 25-и, но знаех, че съм в перфектна позиция за атака във втория. Имах и късмет с пълна газ да направя безпогрешно каране“, увери той.
„Самият стол на водача всъщност не е най-удобното място, защото краката ти са много уморени. Хубаво е обаче да гледаш как другите финишират след теб. В годината имаше много емоции и съм много щастлив“, завърши Алберт Попов.