Олимпийската шампионка по бокс от Игрите в Токио Стойка Кръстев стъпи на българска земя! Родената в Добрич спортистка само преди дни влезе в пантеона на българския бокс, ставайки първата родна боксьорка със златен медал от Олимпийски игри. Титлата на Стойка Кръстева бе пета за България от боксовия турнир на най-големия спортен форум на планетата. Тя го направи четвърт век след триумфа на Даниел Петров на Игрите в Атланта през 1996 г. Тя бе посрещната от звука на гайди, както и от много хора, които я чакаха на Летище София.

След множество снимки и прегръдки с треньори, приятели и роднини, Стойка Кръстева говори пред журналисти, като въпреки многото хора, които скандираха нейното име, тя запази спокойствие.

„Това ме прави много щастлива и горда. 21 години не са малко, минали сме през какво ли не. Мисля, че тук е моментът да благодаря на хората, които бяха денонощно до мен  и ми помагаха през всичките тези години. Няма да мога да изредя всички, защото списъкът е доста дълъг и ако започна да изреждам, ще трябва до утре да изреждам. Започвам със Стефан Петков, който ме е открил. Минавам през всички треньори, които са допринесли за моето развитие, всички състезатели, личния ми треньор Борслав Георгиев, който нон-стоп е до мен, семейството, без което нямаше да съм тук, на приятелите, на федерацията, на Министерството на спорта. Ако съм забравила някой, моля да ме извини. Това са хората, които никога не са се отказвали от мен, дори и в най-трудните моменти и винаги са ме подкрепяли“, каза една от златните ни медалистки от Олимпийските игри в Токио минути след като донесе вкъщи златния медал от категория до 51 кг. в бокса.

Тя призна, че все още не осъзнава успеха си: „Може би все още не осъзнавам какво се случва, защото много бързо се случват нещата. Извинявайте, ако не съм в кондиция. Радвам се, щастлива съм, горда съм преди всичко, ча това ми се случи точно на мен, че съм накарала цял свят да стане на крака и да слуша българския химн. Дори в момента като го казвам, настръхвам. Няма нищо по-хубаво от това да знаят коя е България, къде се намира и цял свят да се съобразява с нас. Може да сме малки, но сме много силен и борбен народ и мисля, че това го показахме с екипа“.

„С една дума – горда. С няколко думи – горда, щастлива и с главни букви БЪЛГАРКА. “, каза, че се чувства Стойка редом до останалите боксови олимпийски шампиони на България.

Тя допълни: „Закърмена съм с българското и всеки един от нас трябва да цени, да уважава, да тачи и да слага България преди всичко. Мисля, че ние като спортисти, можем да го покажем и  се надявам това да се е видяло през изминалите дни“.

„Посланието не е на жени и мъже, а всикчи да бъдем горди, спортисти, големи хора и да показваме на тези, които идват след нас, кой е правилният път – труд, постоянство, да си подаваме и заедно да се справяме с трудностите не само в спорта, но и в живота, защото ние сме една голяма нация по характер, просто трябва да се обединим“, каза Стойка, която не искаше да дели представянето на българите в Токио на мъжко и женско.

„Господи, ще ме разкъсат журналистите!“, каза тя относно това, какво си е помислила когато е спечелила златото в Токио.

Родената в Добрич боксьорка разкри и какъв е изворът на нейната сигурност на и извън ринга:

„Тази сигурност идва благодарение на този многогодишен труд, на постоянството, защото може да прозвучи нескромно, но мисля, че няма друга толкова подготвена и толкова тренирала състезателка, както бяхме ние преди заминаването. Колкото до късмета – ние се шегувахме в селото, когато Антоанета Костадинова взе първия медал, всички минавахме покрай нея и викахме: „Да се отъркаме в теб, за да може късмета да дойде при нас“. Така когато някой вземаше медал, другите отивахме да се допрем до него, за да усетим българския дух и положителната енергия“.

Освен Стойка Кръстева, медали от Игрите в Токио взеха още Ивет Горанова (злато, карате), Антоанета Костадинова (сребро, спортна стрелба), Тайбе Юсеин (бронз, борба), Евелина Николова (бронз, борба), както и ансамбълът ни по художествена гимнастика (злато, многобой).