“Тур дьо Франс”: Победа за Ваут Ван Аерт след солова атака на Мон Венту

Снимка: INSTAGRAM

Белгийският шампион Ваут Ван Аерт (Jumbo-Visma), атакува от откъсването при второто изкачване на митичния връх “Mon Ventoux”, за да пристигне сам на финала. Тадей Погачар (UAE Team Emirates) беше атакуван, но успя да запази контрола върху жълтата фланелка в „Тур дьо Франс“.

Ван Аерт беше част от основното откъсване за деня, той успя да се присъедини към самотния лидер Кени Елисонд (Trek Segafredo) на второто от двете изкачвания на Венту. Малко след това, белгиецът атакува Елисонд и излезе еднолично начело при оставащи 11км до върха и 33км до финала на етапа.

Ван Аерт продължи да кара със свирепо темпо, за да запази двете си минути разлика пред групата на фаворитите и малко над минута аванс, който беше изградил пред дуета от Trek Segafredo – Бауке Молема и Кени Елисонд. След преодоляването на изкачването, Ван Аерт се спусна до град Малусен, където беше финала, за да да спечели четвъртата си победа в Обиолката на Франция.

Погачар контролираше ситуацията за генералното класиране, въпреки че беше атакуван от Йонас Вингегаард (Jumbo-Visma) към върха на Мон Венту. Вингегаард успя да натрупа 30 секунди преднина, но по спускането към финала, той беше уловен от триото Погачар, Ригоберто Уран (EF Education-Nippo) и Ричард Карапаз (Ineos Grenadiers).

Етап 11 беше смятан за кралския етап “Тур дьо Франс” през тази година. Етапът беше с дължина от 198,9 км. Състезателите преминаха през две височини от първа категория, както и една височина от висша категория. Двойното изкачване на митичната височина Мон Венту не разочарова феновете.

Битката за откъсване започна още от старта. Жулиян Алафилип (Deceuninck-Quick-Step) и Найро Кинтана (Arkéa-Samsic) бяха първите двама, които отвориха по-сериозна разлика, преди Кинтана да отстъпи на 173 км до края. Алафилип продължи самосотоятелно, преди в крайна сметка към него да се присъединят Якоб Фуглсанг  (Astana-Premier Tech), Даниел Мартин (Israel Start-Up Nation), Антони Перез (Cofidis), Нейлсън Поулес (Education First Nippo) и Ели Гесберт (Arkéa-Samsic). Шестимата имаха около 20 секунди аванс пред основната група.

Това откъсване също не просъществува дълго, но малко след това се образува ново откъсване. Отново Алафилип, Дан Мартин и Антони Перез, този път към тях се беше присъединил и Пиер Ролан (B&B). Четиримата се откъснаха на 150км преди финала.

Те непрекъснато успяваха да увеличават своята преднина. Зад гърба им се формира група от 12 състезатели, сред които, Ваут Ван Аерт, Бауке Молема и Грег Ван Авермет (Ag2r Citroën Team). На 120км от финала, изглеждаше, че “пелотонът” ще остави откъсналата се група, тъй като разликата вече беше достигнала 4’30”. Преследвачите на четиримата лидери се намираха на около минута изоставане.

Ineos Grenadiers задаваха темпото в основата група, като Герант Томас беше този, който прекара най-много километри като водач на “пелотона”.

На малко по-малко от 100 километра преди финала, водещите две групи се събраха, за да направят група от общо 16 състезатели преди първото изкачване на Венту от Саулт, с малко повече от пет минути аванс пред основната група.

Откъсването се раздели рано по склоновете на Венту, като седем колоездачи се измъкнаха напред, включително Жулиян Алафилип, Алафилип, Жулиен Бернар и Кени Елисонде (и двамата Trek-Segafredo), Ваут Ван Аерт, Люк Дърбридж (BikeExchange), Ксандро Морис (Alpecin-Fenix) и Антони Перез. Бауке Молема се присъедини към тях при върха на първото изкачване, след като се откъсна от Роланд, който догонваше заедно с него.

Бегълците преминаха първото изкачване на Венту, което беше с дължина 22км и 5,5% среден наклон. Те все още имаха около пет минути аванс пред основната група водена от Ineos.

Перез беше първият от отцепниците, който отпадна на 38,6км от финала, докато Жулиен Бернар и Кени Елисонд задаваха темпото. Бернар отпадна при оставащи 37,3км. Тогава Кени Елисонд атакува в подножието на Венту от страната на Бедуан. От тази страна, височината беше 15км с 8,8% среден наклон.

Люк Дърбридж и Ксандро Морис бяха следващите, които изпаднаха от лидерската група километър по-късно, тъй като темпото от почивката се увеличи. Бегълците все още държаха преднина от 5’03” пред “пелотона” на 14,7км от върха и на 36км от финала. В същото време, Елисонд вече беше 20 секунди пред всички останали.

На 14км от върха, Ван Аерт направи мощна атака в преследване на Кени Елисон, с която успя да се откъсне от Алафилип и Молема. Белгиецът успя бързо да хване французина и ведната започна той да определя темпото отпред. Отзад, Молема в крайна сметка се отдели от Алафилип на 12км преди края на изкачването, но разликата до водещото дуо беше нарастнала до 40 секунди.

На 11км от върха на изкачването Ван Аерт реши, че е време да атакува. Той мигновено се отдели от Елисонд и продължи сам по склоновете в търсене на етапната победа.

В “пелотона” около пет минути назад, вторият в общото подреждане –  Бен О’Конър (Ag2r Citroën Team) видя, че надеждите му за генераллно класира започват да се изпаряват, тъй като той отпадна от останалите претенденти, докато Ineos продължаваха да определят темпото и да изтъняват основната група.

С 3 км до върха на изкачването, Ван Аерт беше запазил предимство от над две минути до групата на фаворитите и минута до Молема и Елисонд, които се бяха събрали в преследването на лидера. Михал Квятковски остана единственият помощник на Ричард Карапаз от Ineos, който все още не беше опитал атака срещу Тадей Погачар. Групата на фаворитите се беше скъсила до едва 8 колоездачи.

Йонас Вингегаард беше единственият, който се осмели да атакува Погачар на 23,5км от финала и на малко повече от километър до върха. Първоначално Погачар успя да последва Вингегаард, но не успя да задържи скоростта на датския колоездач. Карапаз и Ригоберто Уран вече бяха поизостанали с няколко метра.

Равномерната атака на Вингегаард му докара 35 секунди аванс при върха на изкачването. Карапаз и Уран успяха да се задържат до жълтата фланелка. Те осъществиха контакт с Погачар по спускането на около 19лм преди финала. Ван Аерт все още имаше около две минути аванс, с което си гарантира победата в етапа.

Докато Ван Аерт се носеше сам към финалната линия, неговият съотборник от Jumbo-Visma – Йонас Вингегаард се мъчеше да задържи Уран, Погачар и Карапаз зад себе си по спискането. В крайна сметка, датчанинът беше застигнат и четиримата финишираха с равно време.

Погачар удължи цялостната си преднина пред второто място, след отпадането на Бен О’Конър. Уран вече е втори на 5’18”, Вингегаард се изкачи до трето място, а Карапаз е само на секунда по-назад.

Топ 10 на етап 11:

  1. Wout van Aert (Bel) Jumbo-Visma, in 5-17-43
  2. Kenny Elissonde (Fra) Trek-Segafredo, at 1-14
  3. Bauke Mollema (Ned) Trek-Segafredo, at same time
  4. Tadej Pogačar (Slo) UAE Team Emirates, at 1-38
  5. Rigoberto Urán (Col) EF Education-Nippo
  6. Richard Carapaz (Ecu) Ineos Grenadiers
  7. Jonas Vingegaard (Den) Jumbo-Visma, all at same time
  8. Alexey Lutsenko (Kaz) Astana-Premier Tech, at 1-56
  9. Wilco Kelderman (Ned) Bora-Hansgrohe, at same time
  10. Enric Mas (Esp) Movistar Team, at 3-02

Генерално класиране след етап 11:

  1. Tadej Pogačar (Slo) UAE Team Emirates, in 43-44-38
  2. Rigoberto Urán (Col) EF Education-Nippo, at 5-18
  3. Jonas Vingegaard (Den) Jumbo-Visma, at 5-32
  4. Richard Carapaz (Ecu) Ineos Grenadiers, at 5-33
  5. Ben O’Connor (Aus) Ag2r-Citroën, at 5-58
  6. Wilco Kelderman (Ned) Bora-Hansgrohe, at 6-16
  7. Alexey Lutsenko (Kaz) Astana-Premier Tech, at 6-30
  8. Enric Mas (Esp) Movistar Team, at 7-11
  9. Giullaume Martin (Fra) Cofidis, at 9-29
  10. Pello Bilbao (Esp) Bahrain-Victorious, at 10-28

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.