Ще си позволя да направя анализ в следствие на моя близо 30 годишен опит по спортните площадки и зали. Разбира се нямам квалификация, като треньор по тенис, но пак съм преподавател по друг вид спорт (изкуство), като зад себе си имам спортно образование и много титли.
Мога да споделя опит и възгледи от моето близо 7 годишно пребиваване в Япония, както и азиатския начин на мислене. Това би дало отговори на много въпроси. В момента съм треньор на организация наброяваща над 100 човека, в това число и деца до 12 години, юноши, девойки, жени и мъже.
Как да разберем за какво сме родени?
Да има човек талант е важно!
Всеки на тази земя е роден с определена функция и ако намери средата, в която е силен и има заложби може да постигне високи резултати. Трябва разбира се човек да подбере интуитивно „това, което може най-добре.“
Основата да се развива един талант се подбира, както от самите вътрешни желания на определен индивид, така и от треньори-професионалисти, които „търсят“ таланти.
В развитите страни и специално в Азия в тениса на маса има цели институти и академии за подбор на различни възрастови групи. От най-ранна детска възраст се изследват родовите корени на бащата и майката на детето. Изработват се пълни морфологични данни на костната система, мастната и мускулна тъкан и се насочва детето в най-добрата среда за развитие. Излишно е да се подбира човек със заложби над 2.00 метра за тенис на маса! Той би бил по-подходящ за баскетбол, волейбол, плуване и т.н.
При нас специалисти в момента почти липсват. Има малки заченки, но на този етап подбора на 5-7 годишни деца е почти нулев.
В залата влизат случайно деца, „запалени“ от игра маса на улицата или на някое случайно място. Има и такива, които живеят близо до залата, а пък на други родителите им са треньори и ги насочват директно към тенис на маса, но тези случаи са по-скоро единични.
Талантът е важен, но той е само 5%. Другите 95% са труд!
Тази стара максима важи в пълна сила в тениса на маса. Какво е тенис на маса? Каква игра е тя и какво трябва да знаем за нея?
Накратко казано тенисът на маса е бързина на двигателната реакция. За десета част от секундата състезателите трябва да определят скоростта, траекторията и въртенето на топката. Всичко това трябва да бъде преработено в мозъка и след това да се намери адекватно решение на възможен отговор срещу противника.
Мнозина хора имат забавена реакция в следствие от различни субективни фактори. На едни пречат прекалено тежките мускули и тегло, на други затруднената двигателна реакция, която се развива трудно. Тя е следствие от сложни нервни процеси, а както знаем всички, качеството бързина се развива най-трудно.
Трябва труд! Много труд! Но искам да подчертая, че трудът, като цел от само себе си е излишен, ако няма квалифициран педагог, който да работи с определеното дете-талант.
Тенисът на маса е чиста математика
Да погледнем аматьорите в тениса. Там има емоция, самокритика, развлечение, вълнение, приказки, самоирония…
В професионалния спорт това е ЗАБРАНЕНО! Запомнете го добре!
Особено в краткия гейм от 11 точки. Всичко е едно мигновение. Срещата приключва до 2-3 минути. Стискате си ръцете и край. Загубили сте. Даже не знаете как. Осъзнавате го чак в съблекалнята.
Къде сте сбъркали? Отговорът е прост. Не сте решили математичката задача.
Тя може да бъде продиктувана от много неща.
В математиката сбор от много нули, пак прави нула!
Въпросът е да се направи цифрата 1, след това да се направи 2, 3, 4….
Ако не се играе с център на тежестта напред на пръстите на краката, ако няма правилна позиция и ОЦТ (общ център на тежестта) нарушаваме първия закон на физиката, съответно и в тениса. Много хора играят на пети и не забелязват това. Прегърбени, с прави колене и лошо разположен таз при предвижване и изпълнение на топспин например.
Нарушите ли законите в математиката, талантът е пропилян.
Печелят тези, които глави не се използват само да се подстригват, гримират или решат, а да мислят. Това най-добре го е казал Жан-Мишел Сейв – един от най-добрите тенисисти в света с най-много медали от първенства.
„Учудващо е колко много хора и надарени състезатели в тениса на маса не използват главите си да мислят, за да спечелят.“
Талантите в България
През годините съм виждал много таланти. Наистина много. Някои от тях са се отказвали по обективни и субективни причини. Едни от основните са, че талантите нямат достатъчно мотивация за труд, защото осъзнават, че са талантливи.
Kазано с други думи се разглезват, отпускат се, не работят, защото ясно осъзнават, че могат много по-лесно да спечелят точката, гейма и мача без много усилие.
Българите сме талантлив народ. Това се осъзнава особено много, когато излезем в чужбина. Веднага изпъкваме. Но тук идва голямото
НО!
Това не е достатъчно. Само талант не е достатъчен.
Големите таланти в България се считат и винаги са били юношите и девойките. Много голяма част от тях се „изгубват“ в огромното море на живота. Някои се състезават, без успех при най-големите.
Защо става така? Защото не продължават правилното си развитие в тактическа и психологическа насока.
До 20 години почти всички знаят какво е фитнес, физическа подготовка, но не знаят какво е психика. Това съм го установил от поколения практикуващи.
Да усещаш, че топката ти е „плътна“ и добре правиш драйв и топспин е точно нищо. Това е самозалъгване. Защото излизаш на масата и срещу теб e китаец, или швед с огромна разлика в психиката.
Големите майстори са работили години под строг контрол на големи треньори. Обаче всеки състезател се сформира индивидуално.
Абсолютно грешно е след „сбъркана“ топка на тренировка да има от рода на „еееееееее много съм зле“, или нещо от този род. Това е първосигнална реакция. Никога не се поддавайте на нея, освен ако не се забавлявате. Не се корете, защото подавате отрицателен сигнал на мозъка. Това е основата на грешното мислене на българина.
Използвайте загубата, за да се развивате в положителна насока и правейки изводите си, да вървите напред. Настройте съзнанието си креативно, позитивно, със самочувствие (не излишно), което трябва да развивате.
Всеки талант оценява, че е такъв, но това е временен процес, ако не докажете обратното непрекъснато с много труд и постоянство.
Пожелавам на всички да спазват тези простички правила, за да може българските таланти накрая да станат ШАМПИОНИ!
Автор: Светозар Ангелов
Това е Сенсей Светозар Ангелов, който е 6-ти ДАН и е един от най-добрите майстори в света по това изкуство. Този човек е ерудит. Професор – безапелационен капацитет. Скромен и земен той е Национално богатство! Голям респект към него!
Светльо Ангелов е най-добрият майстор на айкидо не само в България, не знаех, че се занимава с тенис на маса, но явно човека си го бива отвсякъде…
УНИКАЛЕН и ТОЧЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН АНАЛИЗ на СЕНСЕЙ АНГЕЛОВ! ДОМО АРИГАТО СЕНСЕЙ!