Поглед назад към миналото на българския тенис на маса
Някой може да ме упрекне, че с носталгия гледам в миналото на българския тенис на маса и на тези, които мислят така ще кажа, че сте прави.
Спомням си как тези състезатели достойно представяха нацията ни и играеха като равен с равен с европейските и световните светила в нашия спорт, и гледам това, което се случва сега в родния тенис на маса, а то не вещае нищо добро за в бъдеще. Съжалявам за моя песимизъм, но това е положението.
Затова искам да изкажа своята благодарност към тези, които имах честа да познавам – почти всички, да не кажа всички.
С някои от тях бяхме заедно и на лагери, и мога да ви кажа, те са изключителни хора. Още нещо, което ги прави „големи“, някои от тях продължават да играят тенис в различни чуждестранни първенства, макар и за ветерани в своята възраст. И независимо, че са на възраст, играят на много добро ниво и ако се състезаваха в нашето първенство сега, биха се наредили на челните места, което не говори добре за нивото на тениса на маса в момента в България.
Но, спирам до тук, за да не ме обвинят някои, че искам да създавам интрига, затова нека да отдадем заслуженото на героите.
Започвам естествено с европейската шампионка Даниела Гергелчева, която по онова време ни накара да се чувстваме горди българи, а и с извоюването на титлата се заговори със суперлативи за родния тенис на маса в Европа.
Европейската шампионка Даниела Гергелчева
Даниела има призови места и на двойки на европейско първенство, но нейният връх е европейската титла при жените.
Даниeла Гергелчева и Джеват Хасанов (Джоси) – още един голям талант в българския тенис на маса.
Даниeла Гергелчева и Стeфан Стефанов на открития шампионат в Москва 1985 година, когато печелят златните отличия на смесени двойки.
Тук забележете какви състезатели от кои нации са на по-ниското стъпало от българите…
Това е повод за гордост эа всеки един от нас.
Продължавам с друг наш състезател Мариано Луков
Той успя да постигне най-големият успех при мъжете, като се класира в първите десет на света. И учуди целия свят тогава, като единствен играещ с писалков хват, така наречения китайски стил тогава, сега пенхолд прави бетхенд удар с обратната страна на ракетата.
Любопитен факт за Мариано Луков е че, японците специално са го снимали, за да разберат техниката на удара. Знаем сега кои използват най-много точно това изпълнение…
Следва Иван Стоянов
Той със своя атрактивен стил на игра допринасяше за достойното ни представяне в Супер дивизията (сега Шампионската лига в тениса на маса), като доста силни противници усетиха силата на българския дух, особено на срещите в София, подпомогнати и от нас, публиката, която пълнеше зала“Универсиада“.
Следващият, който има също осезателно присъствие и участие в успехите, заедно с Даниела и Иван, е Стефан Стефанов.
Той също показа изключителни игри, които се помнят дълго.
Разбира се списъка с имената е много дълъг и рискувам да пропусна някой, но нека да спомена Албертина Рангелова, Йорданка Дойчинова, Емилия, с които имах честта да бъдем в един отбор, макар и за кратко.
Още да спомена Ваня Сталева, Валя Найденова, Гюлвер Шлифова, К.Вичева.
Сигурно ще пропусна някой, за което моля да бъда извинен.
Важно е да се обърне внимание и на хората, които са работили, давайки всичко от себе си за да бъде българският тенис на маса на добро европейско ниво.
На първо място искам да спомена за един приятел и голям човек Исак Коен, който има голяма заслуга за постигането на европейската титла на Даниела при жените.
Те заедно с невероятния талант на Даниела, подкрепен с много упорит труд от нейна страна, успяха да бъдат онази „хомогенна“ сплав благодарение, на която българката покори европейския връх в женския тенис на маса.
Нека да спомена и други треньори, ръководители, които работиха усърдно – Йото Дряновски, Найден Конов (бате Нацо) Георги Дамянов, Исак (Изи) Коен, Сабахатин Белчев и много други.
Разбира се има и по-старо поколение, които достойно представяха България на световни и европейски първенства.
Някои от тях са братята Великови, Ал.Сладкаров, Ст.Шивачев и много други. Дълъг е списъкът с имена.
Благодаря и на хората, които предоставиха снимките. Няма да ги споменавам, защото те си знаят.
Автор: МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ
Всяка генерация мисли, че от не запачва летоброенето. Ато далеч не е така
Авторът на горния материал по-скоро и с най-малки корекции би трябвало да го озаглави
„Поглед в близката история на българския тенис на маса“. Защото в историята на българския тенис на маса има серия големи играчи познати на европейския и световен елит в съответното време. Дано не пропусна някого, но все пак ще спомена плеадата най-добри на върха до 1966г: Надежда Хаджистоянова, Вл.Хаджистоянов, Ст. Шивачев, Вл. Попов, М. Каранешев, Св. Герджиков, Т. Бешевишки, братя Великови, Г. Парадов, Ал. Сладкаров, повечето починали. Светла им памет! Те имат известна заслуга за цитираните в материала майстори.
Пропускате едно голямо име в тениса на маса-Стальо Сталев!Бате Стальо,както всички го наричаме,направи Ботевград един от центровете на тениса!Пропускате голямата Лиляна Драганова-„Балкан“Ботевград!
Имаше един турнир в София около 60-те години на миналия век, на който дойдоха всички светила на пинг-понга по онова време в Европа – Шидо (втори в света), Берцик (първи в Европа), Маркович (най-добрият от Югославия, известна със школата си). Тогава Александър (Сашко) Сладкаров вдигна на крака зрителите, изпълнили до краен предел зала Сливница, защото победи един след друг всички тези светила! Единствената му загуба бе преди тези срещи – от друг голям български състезател, Стефан Шивачев. Поради недоразумение в тълкуването на правилника присъдиха на Сашко второ място, но поправиха грешката си след около седмица (за жалост не пред публика)…
Имах удоволствието и честта да тренирам и играя в Пощенец София през онези години с треньор Ангел Калчев Гелето. В залата на ул Раковски 34 блъскахме топката сутрин и вечер. Грама тренираше жените. Незабравими са часовете с Бети Рангелова, Данчето Дойчинова, Люси, със Сашо Огойски и Мишо Флорошки, с Иван Стоянов и с Хайго Агасян, който със свойте вицове ни докарваше до напикаване от смях след тренировките. В сърцето ми са останали бате Сашо Сладкаров и Стефан Шивачев, който идваха да поиграват и ни показваха някои тънкости на играта. Аз играех с китайски захват и започнах на републикански със битки с Мариано Луков, Стефчо Стефанов, Тошко Бозов от Пловдив и някои талантливи момчета от Ардино- имаше един Хасан Хасанов. За съжаление моята кариера като състезател приключи рано без особени успехи освен едно градско шампионство на София, но спомена за тези прекрасни години и хора ми остана за цял живот. Любовта ми към тениса на маса предадох на децата си. Животът ме отведе в друга посока- в медицината и по точно хирургията, по този начин можах по-късно да помогна на някои от тези любими хора, но времето тече неумолимо и поколенията се редуват. Сега с удоволствие гледам световни и европейски първенства и се любувам на съвремените богове по стриимовете, което навремето не беше възможно. Не ме кефят новите правила и не мога да свикна с тези къси геймове и смени на сервизите на 2, но светът се променя и с него и тенисът на маса. Нека Бог да даде още дълги години живот и здраве на нашите изтъкнати тенисисти и успехи на международно ниво! д-р Николай Кътев д.м
Бай Лячо Пинзов от Варна..