„Невъзнаграден труд няма“, каза Даниел Асенов преди 22 месеца в родното Кукорево. Близо 2 години по-късно стараещият се все така неуморно на ринга боксьор отново изкачи европейския връх. Асенов говори в ефира на БНТ.

Това е втора европейска титла при мъжете. С какво тя е по-различна от тази от преди 2 години в Самоков?
– Едно е да играеш пред родна публика, друго е да играеш пред украинската публика. В Украйна бе по-трудно, защото направих един бой повече, отколкото в Самоков, и то с доста сериозни съперници. Победите са много по-сладки, когато битките са по-тежки. Титлата от Самоков няма как да я замени тази от Украйна. От Самоков ми е първата европейска титла и радостта бе неописуема. Докато сега очаквах, че пак ще бъда европейски шампион и може би нямаше толкова радост колкото в Самоков.

Токио 2020 ли е голямата цел?
– Като цяло – да. Не бързам да говоря за Токио 2020, както преди за Рио. Защото всичко е подготвено и при нас има страшно много политика. Не бързам за Токио. Малко по малко, стъпка по стъпка и дай Боже, да съм там и да постигна голям успех.

Приятелката ти се заминава с този спорт, братята ти също. Има ли някакъв живот извън бокса за теб в момента?
– Има, нормално е, и аз съм човек. Позволявам си да излизам и да се забавлявам, докато не съм по лагери, докато не се подготвям за някое голямо състезание. Приемам се за професионален спортист и не мога да си позволя да излизам толкова често.

Тренировъчният процес с г-н Мутафов в Кукорево все същият ли е?
– Абсолютно, човек не забравя откъде е тръгнал. Благодаря на моите лични треньори – Димитър и Тодор Мутафови, Валери Симеонов също влага в мен. Искам и да благодаря на Община Тунджа.

Мислил ли си след време да тръгнеш към професионалния бокс?
– Да, преди не бях готов за профсионалния ринг, тъй като тепърва навлизах в мъжкия отбор и нямах отбор. Но вече съм на 100% готов и да се надяваме след няколко години да съм на професионалния ринг.

След като си два пъти европейски шампион, Кубрат Пулев също е доста популярен, смятате ли, че вие може да сте фигури, които да накарат малките деца да се запалят по този спорт?
– Абсолютно. Младите в днешно време не обичат да гледат телевизия, обаче обичат да „шарят“ в интернет. И виждат какво правим, като така можем да бъдем пример, не само аз и Кубрат Пулев, но и останалите спортисти.