Първи май 1994 година се счита за най-черния ден в историята на Формула 1.

Тогава спортният свят изгуби Аертон Сена. Гениалният бразилец е считан за най-харизматичния шампион в лудата надпревара.

Славният бразилски пилот загина при зловеща катастрофа на пистата „Имола” в Сан Марино, но до ден днешен продължава да живее в сърцата и спомените на спортните фигури.

За поколения бразилци смъртта на легендата Аертон Сена е най-лошото нещо, което им се е случвало.

Всеки помни къде е бил и какво е правил на 1 май 1994 година, когато е чул страшната новина. Много повече от пилот, Сена бе надежда и пример, че всичко може да бъде постигнато, ако му отдадеш цялата си енергия.

„Все едно не са минали 26 години. Изглежда толкова отдавна, но и толкова близко. Тогава Формула 1 беше най-популярният спорт в Бразилия. Сега не е така, защото е само бизнес. Тогава повече неща зависеха от пилота“, разказва сестрата на Аертон Сена – Вивиан. Тя също признава, че мечтата му е била да кара за „Ферари“. Според Вивиан, ако беше жив, Аертон сега щеше да е шеф на отбор, подобно на Ники Лауда.

„Винаги ми е казвал, че иска да кара за „Ферари“. А ако беше жив, щеше да е замесен в спорта или с отбор, или като бизнесмен. Щеше и да е в Бразилия често, обичаше да ходи в местността Ангреа дос Рейс, да стои в гората. Казваше, че това го зарежда. Той притежаваше неща, които липсват на бразилците сега. Беше наясно, че не става само с талант, а трябват дисциплина и постоянство. А това не важи за много бразилци“, добавя тя.

Великият шампион си отиде само на 34 години и до днес е смятан от мнозина за най-великия пилот в историята на Формула 1. Аертон Сена намери смъртта си след тежка катастрофа. Трагичният инцидент случи само ден след смъртта на Роланд Ратценбергер в квалификациите и по-късно доведе до огромни промени в сигурността на Формула 1.

„Гледал съм внимателно какво прави. Все едно имаше 4 ръце и 4 крака. Беше прекалено агресивен със спирачки и подаването на газ, колата изглеждаше като на ръба на катастрофа от старта до финала. Той караше с арогантност, но контролираше всичко до последния сантиметър. Никога не съм виждал някой да кара турбокола така“, спомня си за Сена бившият пилот от Формула 1 Джон Уотсън.

Герхард Бергер, съотборник на Аертон в „Макларън“ от 1990 до 1992 година, разказва колко голям егоист е бил бразилецът:

„Наистина го харесвах. Но беше голям егоист. Можеше да бъде страшно копеле, но по симпатичен начин. Така се прави. Няма как да станеш шампион, ако си добро момче. Но хората не го критикуваха. Те не осъзнаваха, защото той беше толкова готин, толкова добър към тях. Беше умен. В това отношение приличаше на Михаел Шумахер, но той правеше нещата по по-добър начин.“

Според съотборника му в „Уилямс“ Деймън Хил Сена е бил готов на всичко за успех и затова е бил различен от останалите:

„Ален Прост изчисляваше риска, беше като калкулатор. Докато Аертон беше готов да остави всичко в ръцете на таланта си, а това невинаги е удобно място. Той рискуваше много, шокираше останалите. Всеки има комфортна зона, от която рядко излиза. Той често излизаше от нея и заради това беше различен.“