Слави се като изключително дисциплиниран и спазва строг режим, но постепенно зачестилите травми го отказват от активната състезателна дейност. Така, след като целува тепиха за последно през 1979-а, той става треньор в „Лудогорец“ и неговите състезатели печелят във времето над 70 медала, предимно при юношите и кадетите. Обявен е за почетен гражданин на Разград. Днес в негова чест в родното му село Бисерци всяка година се организира турнир за млади таланти, в който най-добрият състезател се награждава със „Златен пояс“ на негово име.
… В навечерието на олимпиадата в Монреал през 1976-а, Исаев вече е фаворит №1 в категорията при най-леките в свободната борба. 23-годишният тогава състезател стартира на игрите в Канада като световен и европейски шампион. И притежател на общо 3 медала, два от които златни, от последните 3 първенства на планетата. Сред фаворитите е и олимпийският шампион Роман Дмитриев (СССР), амбициран да защити титлата си от Мюнхен 1972. Сред останалите кандидати за златото е също свръхзвуковият бързак японец Акира Кудо, започнал надпреварата страховито с 5 поредни победи. Толкова записва и Роман Дмитриев, от които 3 с туш и една с дисквалификация. Битката за медалите е жестока.
В решителните финални схватки българинът печели срещу Кудо след дисквалификация за пасивност. Впоследствие японецът и Димитриев пък излизат един срещу друг и се наиграват в голямото дебнене – двустранна дисквалификация поради пасивност в играта на нерви. Така, при създалата се „въртележка“, златото отива на гърдите на българския представител. Среброто е за руснака, а бронзът за японеца.
Гипсират ръката му веднага след олимпийската титла от Монреал
* * *
Пълния разказ за забележителната спортна кариера на Хасан Исаев и цялата статистика на неговите титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.