Мечтата на Антъни Иванов е да излезе с българския флаг за финала на олимпиадата

Антъни Иванов Снимка: Инстаграм

Българското плуване и по-точно успехите в него доскоро бяха свързвани предимно с дамите. Тази ситуация обаче се промени рязко в последните 3 година, пише вестник „24 часа“.

Едно момче от Велико Търново – Антъни Иванов, стартира със страхотните си резултати на световното за мъже през юли 2017-а, броени дни след като навърши 18 г. В унгарската столица българският плувец първо счупи националния си рекорд на 200 м бътерфлай.

С това Антъни влезе в полуфиналите. След нов силен резултат Иванов се превърна в първия наш плувец, който участва във финал на световно първенство, след Денислав Калчев и Михаил Александров.

След 8-ото място в Будапеща Антъни записа още веднъж името си в историята на този спорт у нас. На световното за младежи в Индианаполис (САЩ) стана трети в коронната си дисциплина. Този бронз бе първо отличие за България от световно по плуване в различните юношески и младежки възрасти и при мъжете.

Между другото, Иванов бе орисан за успехите си с филм за него от реномирания спортен канал Trans World Sport, а британската медия не бърка. Тя е ориентирана към предавания за спортни таланти.

Само за справка може да бъде посочено, че е правила филми за Роджър Федерер, сестрите Уилямс, Юсеин Болт и не на последно място за любимеца на Антъни – Майкъл Фелпс, когато са били в тийнейджърска възраст.

Явно преценката на медията е добра. Иванов продължи да бъде сред най-силните състезатели на 200 м бътерфлай на планетата и в последвалите големи първенства с влизане във финалите. На световното в малък басейн също стана 8-и.

Стана и първият българин във финал на европейско на 50-метров басейн след пауза от 21 г. Там също се нареди 8-и. 7-и е и на европейския шампионат в малък басейн. Миналата година бараж лиши Иванов от участие в нов финал на световно. През пролетта на 2019-а пък спечели квота за олимпиадата в Токио на 200 м бътерфлай цели 16 месеца преди игрите, които бяха отменени за догодина заради коронавируса.

Антъни също пипна заразата и в момента се възстановява от нея. Плувецът, който от началото на 2019 г. тренира и учи в американския университет “Вирджиния Тех”, обаче е още по-амбициран да постигне нещо голямо в Токио.

“Нито ще спра с плуването, нито ще се откажа от мечтата си да изляза на финал догодина с българския флаг на гърдите си. Ще се завърна по-силен”, написа наскоро в социална мрежа Антъни.

Иванов преследва методично целите си и следващата е спечелване на медал от голямо първенство. А олимпиадата би била перфектното място за това. Но за да се стигне дотук, Иванов е трябвало да мине през дилема на кой спорт да се отдаде. Първото му предпочитание не е било плуването.

“Аз всъщност исках да стана футболист Баща ми Антон е бил плувец (бивш национал на 100 и 200 м бътерфлай – б.а.) и на 6-7 г. ме научи да плувам. По това време започнах да тренирам плуване в “Етър” при Петко Шатров и футбол. Съвместяването на двата спорта продължи докъм 13-ата ми година. Тогава родителите ми взеха решение да се концентрирам в плуването и аз се съгласих”, спомня си Антъни.

Той живее и учи във Велико Търново до лятото на 2016-а. След това семейството се мести в Сандански, а Антъни се състезава за “Вихрен”. Плувецът е много тясно свързан с южния ни град. Там той за първи път влиза в басейн, когато е 4-5-годишен. Бащата Антон е от Благоевград.

Семейството много често е в Сандански. На малкия Антъни е открита астма, а, както е известно, климатът там е много благоприятен за лечението на такова заболяване. В Сандански работи с Николай Вакареев, който е бил треньор на баща му. Още докато момчето е във Велико Търново, специалистът му пращал програми, по които да се подготвя. Много деца започват с плуването, но повечето от тях се отказват на един или друг етап.

Такава мисъл на Антъни дори не му е минавала. Признава, че е имал тежки моменти, но винаги е знаел, че трябва да продължи. “Хората може би са прави. Плуването може да се нарече скучен спорт. Правиш едно и също милион пъти на тренировки, за да можеш да си на ниво на състезанията. На тях вече наистина е много интересно. Аз бих казал, че плуването е скучен спор за умни хора. Трябва да приемеш, че само с цената на огромен труд можеш да постигнеш целите си Всъщност толкова съм свикнал с тренировките, че и те са ми интересни”, казва Антъни.

В най-тежките периоди, когато състезанията са отдалечени и програмата е много натоварена, Иванов плува по 12-13 км на ден. Освен в басейна има и “сухи” тренировки. Тези усилия водят да отличните резултати и успехи на Антъни. Междувременно плувецът завърши Американския колеж и избра да продължи образованието си във “Вирджиния Тех”.

Треньор на българина там е испанецът Серхио Лопес, който е бронзов медалист от олимпиадата в Сеул през 1988 г. в дисциплината на Антъни – 200 м бътерфлай. Още в началото на престоя си в САЩ Иванов успява да изпълни първите си цели. Чупи рекордите на 200 и 100 ярда бътерфлай на университета си.

Пробива и в щафетите и с тях печели състезания между висши учебни заведения. Записва победи и на 500 ярда свободен стил. Миналата пролет в най-голямото университетско състезание в САЩ – NCCA, влезе в групата All-America Honorable Mention.

“В серията записах 9-о време и не успях да вляза във финал “А” и така трябваше да плувам във втората осмица. Състезателите от нея влизат във въпросната група. Приехме това по различен начин. Треньорите се радваха, а аз не. Пак счупих рекорда на “Вирджиния Тех” на 200 ярда, но не успях да вляза във финала, както исках, и затова не почувствах радост. Явно в щаба оценяваха колко голяма е конкуренцията и затова бяха доволни. В Остин, където се проведе турнирът NCAA, станах притежател и на рекорда на 100 ярда бътерфлай”, разказва Антъни.

Тази година той пак се класира за този турнир, но след настъпването на коронавируса всички състезания бяха отменени и плувецът се прибра у нас. Сега на Антъни, както и на всички други спортисти им остава само да чакат търпеливо развитието на ситуацията и да впрегнат всичките си усилия да се аклиматизират пълноценно към новите условия на тренировки и подготовка. Това обаче амбицира още повече Иванов.

Навършилият скоро 21 г. плувец вече декларира, че следващата стъпка, която преследва, е да излезе с българско знаме за финала на 200 м бътерфлай в Токио догодина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.