Александър Везенков: Завистта в българския баскетбол трябва да спре

Александър Везенков Снимка: FIVB

Българският национал Александър Везенков говори пред Nova за различни теми. Крилото на Олимпиакос сподели мнението си за пандемията, ролята си в Олимпиакос, националния отбор, Бруклин и НБА, проблемите в родната федерация и още.

За помощта и престоя си в Ботевград 

„Аз живея тук, родом съм от тук. Исках да помогна с каквото мога. Помощта не е само пари, а с каквото и да е. Виждаме колко медицински сестри и колко хора в болниците помагаха за нас. Ние просто трябваше да си останем вкъщи.

Не съм седял толкова дълго в Ботевград. Първият месец-месец и половина беше добър, защото прекарах време с баща ми, с който не сме били толкова време заедно. Започнах да гледам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си за това какво мога да подобря, за да стана по-добър човек. Мисля, че от карантината извадих най-позитивните неща и вече като преминем в нормалния начин на живот всичко ще е малко по-различно, но се надявам да сме малко по-добри.

За Олимпиакос

Чувствах се добре със смяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае какво мога да дам, аз знам какво иска и мисля, че това допринесе за това аз да се чувствам малко по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните 3 месеца. Жалко, че пандемията спря всичко и за мен, и за отбора ми, с който бяхме в подем, но здравето над всичко. Винаги трябва да си готов и да работиш, за да ти се даде този шанс, но той трябва да има някакви условия, от които ти да можеш да се възползваш. Не съм спирал да работя, чакам си този шанс и мисля, че вече си го взех и оттук нататък гледам много по-спокойно към нещата.

За отборът, който го избра в НБА – Бруклин Нетс

Помощник-генералния мениджър на Бруклин беше идвал на два-три мача. Говорим си, разменяме идеи, но друго е конкретно да ти кажат „ела“, съвсем различно е само така да си говорим. Вече се чувствам по-сигурен в себе си и след всеки изминат сезон, вече 6 години близо съм в Евролигата и това е много голям опит да играеш срещу най-добрите в Европа. Виждаме колко европейци вече играят в НБА и колко пробиват и отиват там. Мисля, че това винаги ще си ми седи като мечта и се надявам все някога да се осъществи.

За съветите от баща си – Сашо Везенков

Да не се променям, да съм искрен към хората, да мога да ги погледна в очите. Да се радвам на играта, да работя всеки ден и винаги да си слагам високи цели и мечти. Да не ми е хубаво, че съм постигнал нещо и просто да забравям бързо за доброто и за лошото и да продължавам да си гоня моята цел.

За България и националния отбор

На моите родители България им е дала всичко. Те тръгнаха оттук, затова не трябва да забравям всичко. Колкото и далеч да стигнеш, не трябва да забравяш и да помниш откъде си тръгнал. Макар и да съм живял малко тук, аз знам, че България е дала много на моите родители, на моите баби, дядовци. Затова е чест да играеш за националния отбор. Много се радвам, като ми се даде възможност да играя и да съм тук, макар и за малко. 

И 10 месеца да играеш за един отбор, който ти плаща, и който се свързваш с него и го обичаш, ти играеш за държавата, тогава всеки се обединява. Мисля, че това е една чест за всеки професионален спортист да играе за своята държава.

За проблемите в родния баскетбол

Нещата в българския баскетбол са малко объркани. Не е това, което трябва да бъде. Не знам точно къде е грешката, но трябва да се премисли много добре, защото отборите ни не играят в много силни европейски турнири. Играчите трудно отиват да пробият някъде в Европа. Вместо да има интриги, да има проблеми и скандали кой ще стане шампион и защо, просто всеки да се замисли защо не произвеждаме играчи и защо сме толкова назад вече. Дали е грешка на треньорите, дали е грешка на играчите, дали е на федерацията… Просто трябва да се види ситуацията с децата и школите, и вече завистта е време да спре, защото вече изоставаме драстично.

За характера

Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си знае неговия път, всеки си знае неговите проблеми. Аз съм свикнал отговорността да е моя от малка възраст, дали на терена или извън. По-добре ти да си лидер, отколкото ти да следваш нещо. Моята мечта не е да приключа на 23 или 24, аз гледам към бъдещето и гледам как да ставам по-добър баскетболист. Харесвам играта, направих я професия, тя ми даде спокойствие. Виждаме, че при големите договори е неизбежно. Но ако имаш мярка и знаеш, че правиш всичко разумно, то няма да избяга. За да си голям спортист, трябва да има лишения. Ако се лишиш от нещо, то ще ти даде нещо друго.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.