Красимир Георгиев: Това не е проклятие, а възможност

Предизвикателства. На пръв поглед непостижими. И постоянно търсене. На границите на собствените си възможности. Сред пясъците на Сахара, норвежките снегове или бразилската джунгла. До скоро се питахме в кой ли край на света тича Краси Георгиев? Човекът, преодолявал най-екстремните маршрути в света, този път… си е у дома.

„Това, което се случва в момента, много хора го възприемат като проклятие. Аз го приемам като възможност. Колко пъти сме могли просто да спрем и да не правим нищо? Да не сме в това състезание, постоянно бягане и тичане напред-назад? Да имаш време да правиш това, което правиш, и да се замислиш над себе си, над живота си…малко са възможностите. Затова, използвайте го!“, казва Георгиев в ефира на БТВ.

Атлетът, пробягал стотици километри, разкрива, че за всяко състезание или предизвикателство, е необходима както физическа, така и психическа подготовка.

„Психическата част се тренира точно в такива ситуации. Както когато тичах на пътека 36 часа. Физически не беше толкова трудно, колкото психическата част, че ти въртиш на едно място за ден и половина. Така се калява психиката, правейки неща, които не са ти много приятни. Трябва да се научиш да ти е гадно и тегаво, да го прегърнеш това тегаво, за да можеш да продължиш напред в това, което правиш.“

План и дисциплина. Това е тактиката, помогнала му да завърши едни от най-тежките ултрамаратони в света. Според Краси тя е приложима и по време на карантина.

„Това е дисциплината да изтичаш един маратон, един ултрамаратон, и тая дисциплина да правим това, което правим – да си стоим вкъщи и да може да се предпазваме от всичко това. По време на едно състезание трябва да имаш план. Той трябва да е наистина детайлен и да го следваш, за да завършиш това състезание. Мисля, че много би помогнало по време на карантина хората да имат един план. Да знаят какво правят и да продължават напред.“

Докато прави планове за нови приключения, ултрамаратонецът не спира да поддържа форма у дома. С ластик, метла и малко креативност, парното в хола се превръща в гребен тренажор, а хъскито Лайра – в жива тежест.

„Аз съм от тези хора, които във всяко нещо, което им се случи, го виждат като една възможност. Да го изследвам, да се опитвам да ставам по-добър в нещо. И затова сега съм се захванал да уча физика, защото никога не ми е вървяла.“

През септември Краси Георгиев ще се впусне в поредното си предизвикателство с кауза.

„За септември планираме да тичам от Виена до София. Това са около 1700 км. Ще се включа в кауза, която помага на хората с различни възможности. Това ще бъде едно от най-дългите ми бягания досега. Дано да се осъществи!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.