Екатерина Дафовска: В България сме свикнали да живеем в кризисно положение

Единствената българка с олимпийска титла от зимни игри Екатерина Дафовска говори пред „Тема Спорт“. Тя коментира ситуацията с пандемията от коронавирус и как се отразява тя на спорта. Президентът на родната федерация по биатлон сподели своето мнение за кризата, като коментира и как нейният бизнес е усетил обстановката. Шампионката от Нагано 1998 има хотел на Пампорово, който също пострада от COVID-19.

Здравейте, г-жо Дафовска, как сте, как се справяте в извънредното положение?

– Добре сме, седим си като цяло у дома. Аз ходя към Пампорово, това ми е пътят като цяло в тези дни. Успявам, доколкото мога, да запълня ежедневието. Подготвяме Управителен съвет на федерацията, който ще се проведе онлайн. Организираме се под някаква форма. Засега още не сме тествали системата. Има приложения, които може да използваме, така че ще се справим.

При последния ни разговор казахте, че ви предстоят важни решения, ще успеете ли да ги вземете?

– Да, така е. Имаме доста работа, която трябва да свършим. Трябва да отчетем изминалия сезон, да подготвим новия. Имаме да назначаваме и нови треньори на националния отбор, така че имаме задачи, но ще се справим.

Във въздуха витае една неизвестност на база финансите. В последните дни се прекроява бюджетната рамка. Това ще засегне ли спорта и в частност биатлона?

– Вижте, ние сме си подписали договорите и се надявам, че от министерството на спорта ще си изпълнят задълженията

На нас парите са ни важни от юни месец, за да стартираме с подготовката, при това най-късно. Надявам се, че няма да има проблем. Не знам какво смятат, но като гледам, ще вземат и заеми, така че би трябвало да си подсигурят бюджетите. Ние толкова години се борихме за този бюджет, на който ще разчитаме… Защото тази година всъщност се отразява сребърният медал на Владо Илиев от световното през миналата. И сега остава да ни отрежат…

Какъв бюджет очаквате от министерството на спорта?

– 950 хиляди лева. Това си е наистина голяма сума за нас, на която се радваме като щастливи кокошки (смее се). Ще минем един милион лева с помощта на спонсори, както и от международната федерация, така че би трябвало да сме по-спокойни и стабилни в сравнение с миналия сезон.

Водихте ли разговори с Владо Илиев и Краси Анев? Какви са им плановете?

– Водихме още на световното първенство, когато бях с отбора. Казах им, че готвим смяна на треньорите в мъжкия състав, имаме готовност вече за чужди такива. Трябва само да стане факт. Изчакваме да мине карантината, за да могат да дойдат и да договорим детайлите, да се запознаят на място с условията.

За какви специалисти става въпрос, откъде са?

– Няма да им кажа имената сега, защото изчакваме да направим отчета на сезона около 15-20 април и след като се гласуват от Управителния съвет, тогава ще ги обявим. Не мисля, че в момента сега това е толкова важно. Ще ги разберете сигурно в началото на месец май.

Каква е вашата оценка на сезона? Ако го сравняваме с миналия, бе на приливи и отливи.

– Да, определено летвата когато се вдигне много високо, е трудно да се догони. Отборът като цяло има нужда от обединение, от стрелкови треньор и с подготвяната смяна единият ще отговаря именно за стрелбата, а другият ще е старши. Мисля, че изискванията на момчетата да имат човек, който да се грижи за стрелбата, ще бъдат покрити. Надявам се, че когато заработят по малко по-различна програма, това ще има положителен ефект.

Всъщност вие тази година започвате същинската работа за Пекин 2022-а, нали така?

– Да, точно така е. Остават две години до олимпиадата, стига всичко да е наред. Следващия сезон по програма трябва да има Световна купа, с която да се тества олимпийското трасе. В момента това звучи леко притеснително. Международната федерация отмени пролетта тестовете на ваксмайсторите там, защото искаха да видят как е пистата и самия сняг, но се отложи. Ще чакаме началото на 2021-а, за да видим какво ще стане. Към момента все още има доста неяснота. Отмениха олимпиадата в Токио, дано не се наложи да го направят и с Пекин.

Има ли индикации за отлагане на стартове от следващия сезон?

– Засега няма нищо. Бяха подготвили един допълнителен кръг в Контиолахти, който да се проведе през ноември, но ми се струва, че сигурно ще отпадне. Ние като цяло се разминахме леко, с един отложен старт. Макар че бусът на ваксмайсторите ни остана във Вилнюс. Едва успяхме да си приберем хората със самолет. Помолихме тяхната федерация да се погрижи и да съхрани буса. Добре е, че сега не ни трябва, но ще се наложи по някое време да отидем да си го приберем.

Как върви животът в Чепеларе?

– При нас е много хубаво – слънчево, сняг, времето е прекрасно. В по-малкия град може да се движиш навън, но с маска. На Пампорово сме 7-8 човека с полицаите, така че е доста спокойно и се наслаждаваме на природата.

Отрази ли ви се кризата? Вие имате и частен бизнес.

– Да, ние затворихме изцяло още след като съобщиха първия случай на 8 март. Тогава сезонът за нас приключи. Сега не знаем кога ще стартираме. Трудно е, хората сме ги изпратили на борсата. Всяка една година ние се борим, за да оцелеем.

На база взетите от правителството мерки за подпомагане на бизнеса, вие ще се възползвате ли?

– Не, първото нещо, което гласуваха, нас не ни удовлетворяваше и просто освободихме хората да отидат на борсата. Това бе по-добрият вариант, както за тях, така и за нас.

Ще се опитате ли да отворите хотела през лятото?

– Имаме нагласа да отворим, но всичко зависи от падането на карантината и кога ще може да се задвижи колелото. Надяваме се да имаме работа през юли и август. Дано всичко да отмине дотогава, за да поработим малко.

Притеснени или оптимисти сте?

– Трябва да сме оптимисти. Не може да вървим напред с песимизъм.

Какво бихте казали на другите хора, които са в сходно положение с вас?

– Дано да са заделили някой лев за тежки случаи, защото, както каза и министърът на финансите Горанов, до 2021 година ще излизаме от тази криза. Надеждата ни е, че България постоянно е в криза и сме свикнали да се борим в тежки ситуация. Една повече или по-малко не е толкова страшно. Ние на 10-ина години сме в сериозна криза
така че не е нещо ново за нас. Откакто се помня, от 95-96 година вечно сме в криза. Ние не сме се разпускали. Докато човек се усмихне и се озъби (смее се). Миналата година точно се усмихнахме, че имаме успехи, и ето че тази година се озъбихме. Но, от една страна, е хубаво, че този път не сме сами, за да не изостанем много от останалите страни. Сега и другите ще усетят какво означава криза, защото при тях това става по-рядко. Най-важното е мерките да се спазват, защото се взеха навреме, и след като мине пикът, по-бързо да излезем от тази ситуация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.