Поглед назад към миналото на българския тенис на маса

Някой може да ме упрекне, че с носталгия гледам в миналото на българския тенис на маса и на тези, които мислят така ще кажа, че сте прави.

Спомням си как тези състезатели достойно представяха нацията ни и играеха като равен с равен с европейските и световните светила в нашия спорт, и гледам това, което се случва сега в родния тенис на маса, а то не вещае нищо добро за в бъдеще. Съжалявам за моя песимизъм, но това е положението.

Затова искам да изкажа своята благодарност към тези, които имах  честа да познавам – почти всички, да не кажа всички.

С някои от тях бяхме заедно и на лагери, и мога да ви кажа, те са изключителни хора. Още нещо, което ги прави „големи“, някои от тях продължават да играят тенис в различни чуждестранни първенства, макар и за ветерани в своята възраст. И независимо, че са на възраст, играят на много добро ниво и ако се състезаваха в нашето първенство сега, биха се наредили на челните места, което не говори добре за нивото на тениса на маса в момента в България.

Но, спирам до тук, за да не ме обвинят някои, че искам да създавам интрига, затова нека да отдадем заслуженото на героите.

Започвам естествено с европейската шампионка Даниела Гергелчева, която по онова време ни накара да се чувстваме горди българи, а и с извоюването на титлата се заговори със суперлативи за родния тенис на маса в Европа.

Европейската шампионка Даниела Гергелчева

Даниела има призови места и на двойки на европейско първенство, но нейният връх е европейската титла при жените.

Даниeла Гергелчева и Джеват Хасанов (Джоси) – още един голям талант в българския тенис на маса.

Даниeла Гергелчева и Стeфан Стефанов на открития шампионат в Москва 1985 година, когато печелят златните отличия на смесени двойки.

Тук забележете какви състезатели от кои нации са на по-ниското стъпало от българите…

Това е повод за гордост эа всеки един от нас.

Продължавам с друг наш състезател Мариано Луков

Той успя да постигне най-големият успех при мъжете, като се класира в първите десет на света. И учуди целия свят тогава, като единствен играещ с писалков хват, така наречения китайски стил тогава, сега пенхолд прави бетхенд удар с обратната страна на ракетата.

Любопитен факт за Мариано Луков е че, японците специално са го снимали, за да разберат техниката на удара. Знаем сега кои използват най-много точно това изпълнение…

Следва Иван Стоянов

Той със своя атрактивен стил на игра допринасяше за достойното ни представяне в Супер дивизията (сега Шампионската лига в тениса на маса), като доста силни противници усетиха силата на българския  дух, особено на срещите в София, подпомогнати и от нас, публиката, която пълнеше зала“Универсиада“.

Следващият, който има също осезателно присъствие и участие в успехите, заедно с Даниела и Иван, е Стефан Стефанов.

Той също показа изключителни игри, които се помнят дълго.

Разбира се списъка с имената е много дълъг и рискувам да пропусна някой, но нека да спомена Албертина Рангелова, Йорданка Дойчинова, Емилия, с които имах честта да бъдем в един отбор, макар и за кратко.

Още да спомена Ваня Сталева, Валя Найденова, Гюлвер Шлифова, К.Вичева.

Сигурно ще пропусна някой, за което моля да бъда извинен.

Важно е да се обърне внимание и на хората, които са работили, давайки всичко от себе си за да бъде българският тенис на маса на добро европейско ниво.

На първо място искам да спомена за един приятел и голям човек Исак Коен, който има голяма заслуга за постигането на европейската титла на Даниела при жените.

Те заедно с невероятния талант на Даниела, подкрепен с много упорит труд от нейна страна, успяха да бъдат онази „хомогенна“ сплав благодарение, на която българката покори европейския връх в женския тенис на маса.

Нека да спомена и други треньори, ръководители, които работиха усърдно – Йото Дряновски, Найден Конов (бате Нацо) Георги Дамянов, Исак (Изи) Коен, Сабахатин Белчев и много други.

Разбира се има и по-старо поколение, които достойно представяха България на световни и европейски първенства.

Някои от тях са братята Великови, Ал.Сладкаров, Ст.Шивачев и много други. Дълъг е списъкът с имена.

Благодаря и на хората, които предоставиха снимките. Няма да ги споменавам, защото те си знаят.

Автор: МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ