Теодор Салпаров: За мен България е нещо неописуемо!

Снимка: CEV

Волейболистът Теодор Салпаров, който се оттегли от националния отбор след дълги години вярна служба, гостува в предаването „120 минути“ по bTV. Ветеранът заяви, че емоциите, преживени с екипа на България, са нещо свято за него. Салпаров разказа как като малък всъщност искал да се занимава с друг спорт, но съдбата го събрала с волейбола.

„Много тежко се избира този момент (на отказването). Не е леко, след толкова много години, които си прекарал с колегите си в националния отбор, да вземеш това решение. При мен беше обмислено добре. Сметнах, че ще е най-добрият момент, още преди квалификацията, да спра след Токио 2020, ако се класираме. Това не стана, за съжаление, и обявих след последния мач с Германия, че спирам“, заяви Салпаров.

„Аз съм много емоционален човек. Винаги на игрището съм горял вътре. Може би са забелязали всички фенове на волейбола, че след някое важно отиграване, спасена топка от моя страна или мой колега е направил точка от сервис, се мятам по вратовете им и се радвам. Плод на емоция е, такъв ми е духът. Според мен винаги е било плюс за нашия отбор“

„За мен България е нещо неописуемо. Не мога да го сравня с нищо друго, зашото всички тези емоции, които изживях под родния флаг и под герба, няма как да ги обясня на зрителите. За мен са нещо свято и са ми дали много. Затова не съжалявам, че съм бил далеч от семейството ми, че имам пет операции и отделих 20 години на този спорт“, сподели легендата на родния волейбол.

„Малко случайно се намерихме с волейбола, защото исках да бъда футболист. Бях осми клас, държаха се изпити на „Червено знаме“, но за мен се оказа, че няма място като футболист. Майка ми, която е играла волейбол дълги години, предложи да се пробвам на тестовете във волейболната зала. Веднага ме приеха. Сега, винаги когато ме срещат по улицата, хората ме питат колко съм висок и казват, че изглеждам по-нисък по телевизията. Нормално, там под 2 метра мъже няма“

„Сам си избрах №13. Винаги съм го харесвал това число. Не знам защо, но много ми харесваше, а и имах някои идоли с този номер. Не бяха българи, а звезди от холандския и италианския волейбол. Андреа Джани цял живот играе с №13. Подавах топки през 95-та в Зимния дворец и той беше една от легендите на Италия. Тогава те убиваха всичко. Бях помолил майка и баща ми, лека му пръст, да се снимам с него. Майка ми пази снимката. Най-лошото, което се случи, бе, че той води Германия в последния ми мач. Какво нещо е съдбата!“, каза още либерото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.