Васил Симов – символът на успеха

Борис Гюдеров и Васил Симов ще станат част от Международната волейболна зала на славата (IVHF) в град Холиоук, щата Масачузетс (САЩ), съобщиха от родната федерация.

Българският волейбол има една единствена европейска титла при мъжете и жените в историята.

През 1981 г. в София момичетата на треньора Васил Симов се окичват със славата, като на 27 септември в зала Универсиада печелят срещу считания за непобедим до момента отбор на СССР с 3:0 (15:6,15:13,15:12). Това е само едно от големите постижения на незабравимия треньор Васил Симов, чието име носи сега залата на ЦСКА. Васо – както го наричат тогава близките му, остава в историята освен като голям състезател и треньор, но и като велик човек, каквито рядко се раждат. За тази европейска титла той успява да обедини 12 момичета с различни и трудни характери в звезден отбор, който реализира една мечта – България е европейски шампион!

Като значима част от историята на волейбола Васил Симов и Борис Гюдеров влизат в Международната зала на славата (IVHF) в град Холиоук, щата Масачузетс (САЩ). Тази година Васил Симов единствен е избран в категория „Треньори“.

За него сайтът на Международната зала на славата пише следното: Състезава се за българския национален отбор на четири световни и две европейски първенства; Извежда като треньор женския национален отбор на България до бронзовите медали на олимпиадата в Москва през 1980 г., както и до третото място на европейското първенство през 1979 г. в Париж и до титлата през 1981 г. в София; Като треньор извежда мъжкия национален отбор до бронзовите медали на европейското първенство в Берлин през 1983 г.; Като треньор на ЦСКА печели с жените четири титли, а с мъжете – три.

Васил Симов е роден на 12 януари 1934 г. в Перник и си отиде от този свят на 61 г. – на 1 февруари 1995 г. Като волейболист облича екипите на „Миньор“ (Перник) и на ЦСКА, дългогодишен национален състезател. Първите му стъпки в професионалния спорт са в баскетбола. Той е високо за възрастта си момче и местните треньори го привличат към играта с оранжевата топка. В тези години обаче местният „Миньор“ е фактор във волейбола, а младият Васил е жаден за победи. И така го завладява магията на волейбола. Капитан на отбора е Борис Гюдеров, а тимът печели отличие след отличие. Амбицията и качествата на Симов пасват на шампионския състав и той попада в състава при мъжете още като юноша. Бързо печели и първите си републикански титли като ученик в гимназията през 1954 г. и 1955-а.

Завършва средното си образование в техникум със специалност Обогатяване на въглищата. Кандидатства в Минно-геоложкия институт, но не го приемат и следва задължителната военна служба. Така попада в ЦСКА, където съдбата го среща с Димитър Захариев, който е играещ треньор. Следват много успешни години за армейския клуб, а Симов печели още 6 републикански титли.

Най-високият връх ЦСКА изкачва през 1969 г., когато отборът печели тогавашния турнир за Купата на европейските шампиони. Във финала ЦСКА печели срещу румънския Стяуа с 3:0 в София и с 3:2 в Букурещ. Капитан на новите европейски шампиони е Васил Симов, който едва издържа до последния съдийски сигнал заради остри болки в крака.

1970-а е последната година, в която Васил Симов е състезател. Тогава той е част от националния отбор, който остава втори на световното първенство в София. Това е и единственият медал за Симов като национален състезател. За 15-годишната си кариера в държавния отбор Васо играе на четири световни първенства (1956 г., четвърто място, 1962 г., четвърто място, 1966 г., седмо място, 1970 г., второ място), две европейски (1958 г., четвърто място, 1967 г., девето място) и една световна купа (1965 г., девето място).

От есента на 1970-а Симов се състезава един сезон в италианското първенство, но година по-късно се завръща в ЦСКА, където започва треньорската си кариера. Първоначално работи с деца в армейската школа, а после поема и мъжкия отбор. През годините е наставник и на жените, а големите му успехи идват с женския ни национален отбор. С мъжете на ЦСКА той печели три републикански титли, три пъти Купата България и отново трофей в Европа – Купата на националните купи (КНК) през 1976 г.

С жените на ЦСКА треньорът Васил Симов печели шест републикански титли (1978, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989). С женския национален отбор идва и бронзът на европейското първенство във Франция през 1979 г. – първи успех на жените от голямо първенство. На следващата година волейболистките дебютират на олимпиадата в Москва, където в мача за бронзовите медали печелят с 3:2 срещу Унгария. Година по-късно България стъпва на върха с титлата на европейското първенство в София.

В следващите три години Васил Симов е начело на мъжкия национален отбор, който печели бронз на европейското първенство в Берлин през 1983 г. Симов има основен принос за изграждането като състезатели на Борислав Кьосев, Любомир Ганев, Стоян Гунчев, Йордан Ангелов, Митко Тодоров…

Симов е бил и треньор в Италия, където е начело на Бари, а негов помощник е бившата националка и европейска шампионка от София – Ани Узунова. За него тя си спомня: „Васо дойде в Бари с всичките си съмнения и притеснения, със своята пословична вглъбеност и уединеност, които пообъркаха не малко всички. Но нещата така добре потръгнаха, настроението и самочувствието на всички започна да се вдига и постепенно италианците започнаха да откриват истинския Васил Симов. Завършихме сезон 1990/91 г. на второ място и това бе последната успешна година в кариерата му. После шефовете започнаха много да му се бъркат в работата и още преди края на сезона го освободиха, а това вече бе началото на края. Краят в буквалния смисъл за нашия единствен Васо“.

След освобождаването му от Бари Васил Симов се връща в родния Перник, където остава до края на дните си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.