Мечтите – без цели си остават просто мечти

Гравираните цифри са плашещи, а за маса народ граничат със свръх-естественото. И не са далеч. Дисциплините се изпълняват една след друга и почивка… няма. Това е Iron Man.

Организмът работи в предели на физиката и най-вече на психиката.

Преди една седмица Слави Костов се завърна от Испания с тази персонална победа. Вторият финиширал българин от четирима, които ни представяха.

Това е медал от стълбичката на неговия живот.

Преди 7 месеца се запознахме на един от семинарите, които организирам. Беше стигнал до извода, че нещо в цялата му тренировъчна и физическа организация не е наред.

Той ми разказа за неговата „мечта“, която беше дефинирал точно и категорично в цел:

ИСКАМ ДА ЗАВЪРША ТОВА СЪСТЕЗАНИЕ!

Но той имаше и ясната представа за себе си. Беше се самоанализирал честно и открито. Его-то стоеше на заден план. Тогава разбрах, че имам среща с атлет, който поема отговорност за себе си. Беше разбрал слабите си страни. А те бяха много силни в това да го спъват в състезанията до степен, не да има удоволствие и триумф на състезателния дух, а по-скоро едно мъчение.

Първото нещо, което направихме е да организираме годината по състезания с ясни дати и периоди.

След това влезнахме в залата, за да вдигаме тежко. Да, точно така! Спорт за издръжливост пък тежести? Как така? Звучи някак наивно с какво да клякаш с щанга, ще ти помогне да избягаш маратон? Харесвам, когато хората подценяват умната подготовка!

Установихме, че Слави има проблеми с мобилността и с мускулния дисбаланс. Първото води до непълна активация и деактивация на мускулатурата по време на състезания, а второто с доминация на едни мускули над други, изразено в неразпределена умора, нарушаване на техниката и пр. И тъй като в спорта травмите в колянната става преобладават, той не беше изключение. Изпитваше болки след няколко десетки километра пробег.

За да бъдем честни, доста го форсирах в залата. Дори леко издевателствах… Но от него нямаше и стон. Целеустремеността беше непоклатима. Не мислете, че Слави е някакъв човек без работа и просто тренира, яде, спи, тренира… Напротив – има си семейство, нормална работа и всекидневни грижи. Но и дисциплината да менажира всичко това с три спорта и силова подготовка. Трудно, но успява. Иска да живее пълноценно и да бъде пример за семейството си. Просто, но истинско и стойностно.

Между силовите тренировки имаше персонални задачи на колелото, тъй като това беше Голготата му.

Накратко – научи се да кара колело

Постепенно започна да вижда как се представя все по-добре в състезанията и дори ги завършва с резерви. „Можех още да натисна“ – звучеше след всяко едно.

Във времето дойде второто място в Правец, за което съм писал.

След него и генералната репетиция: Лъвско сърце Lion Heart Ultra. Там Слави подобри миналогодишното си представяне с 2 часа! и с последващото „Можех още да натисна“

Дойде денят. Плануван някъде назад във времето преди да се запознаем, премислян, отиграван, часове, дни и месеци труд.

За Барселона Слави замина с притеснения дали ще успее да завърши. В спортната психология понятието е известно като предстартова треска. Подходът за нейното преодоляване е индивидуален. Вечерта преди състезанието му писах:

„На финала не забравяй да се усмихваш за снимката“

В деня, да си кажа честно, имах тръпка. С Иван (за когото ще стане дума скоро, тъй като и той пое по своя положителен път на движението) през целия ден следяхме как вървят нещата в Барса.

До вечерта нямахме никаква вест…

В 22:30 екранът на телефона ми светна, а звуковият сигнал донатегна момента, увисвайки в пространството…

Погледът ми се хвърли жадно в устройството и прочете (10 пъти поне):

„Размазах ги тренер!

А ти си велик!

През цялото време съм бил стабилен, дори за момент не усетих неразположение!“

Посмях се и си спомних: „Можех още да натисна!“

Дали съм велик, не знам. Просто знам колко е важно да има до теб някой, който да вярва в теб и да те подкрепя, да те насочва, когато се губиш. Имал съм страхотни учители и днес така искам да им се отблагодаря.

Слави беше великият, който въпреки трудностите и на мен припомни, колко е важно да имаш сърце, което да мечтае и дисциплина, която да следва стъпките ден след ден, седмица след седмица, месец след месец… Понякога и години.

Не за друго, а защото и ние забравяме да вдигаме глава и да мечтаем.

Но и най-вече забравяме, че „мечтите без цели си остават просто мечти“.

Благодаря Слави, че направи всички нас част от този празник!

Автор: Любомир Спасов , Школа за характери

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.