Владимир Павлов: Спуснах се от връх Манаслу без кислород

Владимир Павлов Снимка: Facebook

Владимир Павлов стана първият българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник.

Той сподели на специална пресконференция в Пресклуб „България“, че е изкачил връх Манаслу (8156 м.) с кислород от височина 7450 м, но се е спуснал без кислород.

„Сноубордът за мен не е хоби – той е начин на мислене, начин на живот. Още от двегодишен съм се качил на ски, а когато станах на 14 г. минах към сноуборд и това се превърна в голяма страст в живота ми. Не съм се интересувал от спортните дисциплини в сноуборда, а се насочих към терени извън пистите и курортите. Спускал съм се от нашите най-високи върхове, след това и от върхове във Франция, Кавказ, Памир, Индия, Иран. За мен изтокът винаги е бил по-интересен заради по-големите планини“.

Павлов заяви пред репортерите, че през 2016 г. е успял да изкачи най-високия връх на Близкия изток – Дамаванд (5671 м) в Иран, и да се спусне с дъската си от него. Година по-късно прави първото българско сноуборд спускане от над 7000 метра – от връх Ленин (7134 м) в Киргизстан.

„Преди експедицията до Манаслу се изкачих на Монблан и се спуснах успешно от върха. Това ми даде увереност, че мога да се справя и с хималаския осемхилядник“, сподели Павлов и допълни, че организацията на експедицията му е коствало много усилия, лишения и повече от година тренировки.

„Организацията на такава експедиция е много мащабна, изискват се много средства, намиране на спонсори, а аз нямам нито екип, нито треньор“.

Павлов изкачва връх Манаслу без да ползва кислород до 7450 м и със сноуборда на гърба си. Но тогава решава решава да ползва кислородна маска, за да не загуби сили за спускането, което е най-важното за него.

„Времето бе много лошо и нетипично за сезона. Нямахме подходящ прозорец за атака, което объркваше целия екип, дори и най-опитните шерпи Най-яркият ми момент от спускането е от старта малко под върха, тъй като имаше хора, под него много алпинисти чакаха да се качат, затова се спуснах малко под Манаслу. Цялото ми спускане бе без кислородна маска, задъхването бе много силно, но колкото по-надолу стигах, намалявах почивките и увеличавах карането. Самото спускане беше много по-бързо от изкачването и продължи около час. Трябваше на място да преценя условията и най-вече видимостта. Почти изцяло се движех по ледник, а рискът винаги го има, защото скоростта е голяма, а и ледникът е с големи цепнатини. Трябва и късмет, защото не всичко в планината зависи от теб. В крайна сметка имах около час слънчево време и всичко се получи по най-добрия начин. След мен един американски алпинист се спусна със ски и после ми каза, че е имало мъгла и се е спускал само по моите следи“, заяви Павлов.

Като най-труден момент от цялата експедиция той определя замъгляването на зрението му по време на спускането.

„Стоях малко повече време на върха и това се отрази на зрението ми. Когато се спуснах до 6200 метра виждах сякаш като през вода и нямаше как да продължа. Стигнах до палатката в лагер две, където прекарах два-три часа с ръкавици на очите и, за щастие, зрението ми се възвърна. Не е имало паника, но ми мина през главата какво може да стане, тъй като бях сам. Ако бе станало нещо, единствената възможност беше да ме спасят с хеликоптер“.

Владимир Павлов призна, че е имал доста контузии и травми, дори се е наложило да му извадят далака в „Пирогов“. Но това не го отказва от любимия му спорт. А освен сноуборд, кара и кайтсърфинг, а се занимава и с йога, което допълнително му помага да се справя физически и психически с предизвикателствата. Той не спазва определена диета, но в планината пие много течности. С облекчение сподели, че при експедицията до Манаслу е носил много медикаменти, но е успял да се опази от заболявания, които лесно могат да провалят дори отлично планирана експедиция.
Накрая Павлов заключи, че не планира спускане от осемхилядници, но с интерес ще опитва от други, по-малко високи, но по-подходящи върхове.

„За момента не планирам спускане от други осемхилядници, тъй като е много е скъпо – 15 000 долара са експедициите в Непал, а в Китай-двойно повече. Рисковете са много големи и причинявам доста притеснения на моите близки. Сега се наслаждавам на момента, но не изключвам възможността да предприема ново амбициозно предизвикателство“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.