Диагоналът на националния ни отбор по волейбол – Цветан Соколов, даде специално интервю за bTV преди мачовете от Лигата на нациите във Варна. За 29-годишния играч двубоите в морската ни столица ще бъдат завръщане за „лъвовете“.
Соколов пропусна миналото лято с България заради контузия и претърпяна операция. След отличен сезон с клубния си „Лубе Чивитанова“ (Италия) получи малко по-дълга почивка, но сега ще играе срещу Австралия, Япония и Италия. „Трикольорите“ са на 11-о място в Лигата на нациите с 2 победи и 4 загуби.
Соколов говори за завръщането си в националния тим след продължително отсъствие и пропуснатите домашни първенства. Пред bTV той си спомни за първите мачове за България, разказа за своето състояние и това на отбора, атмосферата в съблекалнята, както и целите, които са си поставили „лъвовете“ под ръководството на Силвано Пранди.
„Да кажем, че физически се чувствам трагично. 20 дни не съм пипал топка и съм поддържал фитнес и кардио тренировки. Просто сега първите занимания с топка имах мускулна треска“, започна Соколов.
„Чувствам се щастлив, че се завърнах в националния отбор. Моята кариера започна точно тук, във Варна, и отново да играя пред родна публика е прекрасно чувство. Надявам се хората, които дойдат, да ги зарадваме с няколко победи”.
ЗА ПЪРВИЯ СИ МАЧ С НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
„Много добре си спомням дебюта ми – той беше в Чикаго. Тогава Мартин Стоев беше треньор и каза: „Влизай вътре и забий!”. Аз погледнах – никога не бях влизал в такава огромна зала, и ударих с лакътя и стана точка. Спомням коментара тогава по телевизията: „И от страх понякога стават чудеса!”
„На първия ми мач във Варна си спомням, че бях под ръководството на Силвано Пранди и играх срещу Холандия. Победихме, а аз играх силно. Силвано залага на много подготовка и на класическа система на игра: много проста, но много ефективна”.
„Трябва ни малко време, за да заиграем по начина, по който иска, защото той е човек, който 44 години е във волейбола и е спечелил множество титли. Неслучайно го наричаме „Професора”. Аз лично очаквам, че под неговото ръководство можем да изпълним целите си, но най-вече да започнем да играем един волейбол на високо ниво, защото имаме кадри, които играят на високо ниво”.
ЗА СПАДА В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ
„Имаше период, в който направихме някоя и друга загуба и самочувствието, което имахме преди, падна. Не трябваше това да се случва, тъй като сме отбор, който има много силни състезатели. Трябва да си върнем самочувствието и да докажем, че сме на тази волейболна карта и, както Силвано каза: „Ще се опитам да ги върна в топ 5 в света!”
„Когато той си тръгна, бяхме в топ 6. Аз съм тук, за да извлека всичко, което мога от Пранди. Той може да те научи как да играеш много просто, но много ефективно”.
ТОП 5 – РЕАЛИСТИЧНО ЛИ Е?
„Вече в цял свят ходят треньори, които тактически и технически са страшно подготвени. Вече я няма тази разлика от първите 5 отбора, които бяха в света. Имаше една огромна бариера между тях и всички други. Много от волейболните нации са с изравнени сили, играят един доста равен волейбол. Полша са едни от най-добрите. При тях още от малки им казват: „Вие сте най-добрите!”, а при нас е: „Вие трябва да победите!”
„Мисля, че при нас още от рано трябва да се започне с това да се тренират млади кадри, казвайки им, че вие можете да направите това, а не, че трябва да го свършите”.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СОКОЛОВ ПРЕДИ 10 ГОДИНИ И СЕГА
„Разликата е огромна. Откакто започнах да играя волейбол при Пранди, вече не съм играл в български отбор, а само в чужбина. Играл съм в тимове с високи цели, а това помага да се изградиш както като личност, така и като спортист”.
„Бих казал, че израстването ми е страшно голямо като човек. Не толкова като спортист”.
ЗА ИЗМИНАЛИЯ СЕЗОН
„Това е най-успешната година в кариерата ми, защото за една седмица спечелихме шампионата на Италия и Шампионската лига. В Италия ми се случи преди като играч на „Тренто”, но не бях сред титулярите, а сега например чувството да спечелиш тези 2 трофея е направо невероятно. Удовлетворен си от случилото се, от това защо си работил толкова здраво”.
ЗА СЪПРУГАТА СИ – ЗАЩО СЛЕД УСПЕХ ВЕДНАГА ОТИВА ПРИ НЕЯ?
„Не е навик, а просто е чувство и нужда. Тя е човекът, който ми помага и стои зад мен. След тежките ми операции, тя ми казваше: „Спокойно, нещата ще се случат!”, а на мен в главата ми се въртеше просто да спра с волейбола, защото не мога да продължавам по този начин. Тя казваше: „Имах трудни моменти, но заедно ще се справим!”
„Всички тези победи и титли са за нея. Тя е човекът, който наистина ме подкрепя и е до мен”.
ЗА ДОМАШНОТО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО – КОЛКО ТРУДНО МУ Е БИЛО САМО ДА ГЛЕДА?
„Гледах не само европейското, но и световното. На европейското имах операция на рамото, а на световното – на коляното. Трудно е да гледаш един такъв форум вкъщи. Да си имал възможност да усетиш емоцията пред родна публика, защото наистина е различно. Лично за мен да гледам отстрани беше тежко”.
„Това беше решение, в което нямаше два отговора. Трябваше веднага да се оперирам след последния мач, за да мога да се възстановя и да играя отново волейбол. Човекът, който ме оперира, ме попита: „Тренираш ли още?”, а аз му казах: „Да!”. Тогава той ми каза: „Радвай се, че не си направил по-голяма глупост”
„Около 4 месеца прекарах само на инжекции, за да мога да играя и да завърша сезона. След това се оперирах. Тези първенства, които ги гледах по телевизията – да кажем, че не се чувствах много приятно”.
ЗА ОЛИМПИЙСКАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ПРЕЗ АВГУСТ
„Доста съм жаден да докажа какво мога на публиката и на всички фенове, които са по света. За мен този път е доста далеч, защото преди това ни предстоят мачове, които трябва да помислим как да ги изиграем”.
„Тази квалификация е след повече от месец. За мен е важно как ще се подготви целият отбор за нея и как ще играем, защото всеки казва – другият отбор, опонентите, но за мен е важно ние как ще играем, а не отсреща, от другата страна на мрежата”.
„Ние сме доказвали няколко пъти тук, във Варна, че можем да играем срещу олимпийския шампион и да го победим, но след това да изиграем трагичен мач срещу тим, който се очаква да бием отсреща”.
КОЛКО РАБОТА Е НУЖНА И ДОКЪДЕ МОЖЕМ ДА СТИГНЕМ?
„Ние имаме нов треньор, нова система на игра, нови хора. Трябва ни време, за да заиграем по съвсем различен начин, понеже системата, която той вкара, е много проста, но и много ефективна. Последният мач с Франция беше едно от доказателствата, че има моменти, в които отборът играе добре, нужна ни е сработка обаче”.
ЗА АТМОСФЕРАТА
„Атмосферата в отбора е добра, понеже всички от младите момчета искат да работят, да се развиват. Да докажат на всички, че могат да играят волейбол на високо ниво. Мисля, че сега е моментът да го направят. Под ръководството на Силвано да израснат. Той е човек, който дава възможност на всеки, който има желание, да се развива”.
„Мен ме пусна на малкия финал на европейското първенство срещу Русия. От никъде. Каза ми: „Влизай”, а аз просто седях в квадрата и блеех. Той е човекът, който може да ти даде криле”.
ДАЛИ МОЖЕМ ДА СПЕЧЕЛИМ МЕДАЛ ОТ ГОЛЯМ ФОРУМ?
„Сили имаме. Въпросът е, че една топка може да промени всичко. Бях доста пъти свидетел и на игрището на такива случки, така че предпочитам да кажа да видим какво ще се случи на полето”.
ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ 3 МАЧА В БЪЛГАРИЯ
„Трябва да играем добре. Нека да бъдем концентрирани. Тези отбори сме ги побеждавали и не трябва да се стъписваме. Нужно е да има при нас едно спокойствие, че просто предстои един мач”.
„Да влезем, да се раздадем на 100 процента, а резултатът ще се види след последния съдийски сигнал”.
ДАЛИ ЩЕ ИЗПАДНЕМ ОТ ЛИГАТА НА НАЦИИТЕ?
„Смятам, че няма такава опасност. Аз съм винаги позитивен човек и си мисля, че няма такава възможност”.
ЛЯТОТО, КОЕТО СИ ПОЖЕЛАВА
„Успешно си пожелавам да бъде. Да бъдем здрави, защото това, което ни трябва, е просто работа, работа и пак работа”.
„В професионален план е класиране на Олимпиада, медал от европейско, но аз, ако трябва да избирам лично, моята най-голяма цел и желание е да отида на Олимпиада. Много по-трудно е да се класираш, отколкото да вземеш медал на нея. Ако не станеш първи в първата квалификация, след това отиваш на мини европейски турнир, в който играят най-добрите европейски отбори”.
„По-големият шанс е да се класираш от първия турнир”.
ГОТОВ ЛИ Е ДА ПОВЕДЕ ОТБОРА КЪМ ПОБЕДИ?
„Аз винаги съм казвал, че един лидер е целият отбор. За мен, за да бъдеш лидер, трябва в трудните моменти да поемеш отговорност, но всички трябва да дадат максимума от себе си, да играят на 100 процента, да нямат страх и в най-трудната ситуация”.
„Много хора си мислят, че в такива моменти аз не искам да съм този човек, но лично според мен това е начинът, по който се израства. По който се става състезател на високо ниво”, завърши Соколов.