Първият българин в хокейната Зала на славата: В началото бяхме самоуки

Легендарният вратар на националния ни отбор по хокей на лед Константин Михайлов даде специална пресконференция в пресклуб „България“ по случай приемането му в „Залата на славата в хокея на лед“. Това ще стане официално по време на световното първенство в Словакия през месец май.

Михайлов се качва на кънките, когато е на 13 години, баща му също е хокеист, а неговият брат близнак Борис дълги години е капитан на националния отбор по хокей на лед.

В своята кариера Михайлов е играл за отборите на „Левски“, Академик (София) и Славия, както и в първенствата на Сърбия, Турция и Франция. Участвал е на 28 световни първенства за мъже, като на 4 от тях е обявяван за най-добър вратар, а на 6 – за най-полезен играч.

Пред репортерите Константин Михайлов заяви, че голяма заслуга за приемането му в Залата на славата има генералният секретар на Българската федерация по хокей на лед Стоян Бъчваров, който е положил големи усилия, за да убеди членовете на Международната федерация, че заслужава да получи това признание.

„На 27 януари точно в 12.00 ч на обяд получих обаждане от чужбина. Един мъж ми каза – добър ден, аз съм президентът на Международната федерация Рене Фасел. Попита ме дали говоря английски – отговорих му, че го знам малко. Попита ме дали знам руски – казах, че го говоря и той предостави телефона на неговата секретарка, която ми обясни, че съм одобрен за „Залата на славатa“ и ме покани с цялото семейство на церемонията на 26 май в Братислава“.

Михайлов прави своя дебют на световно първенство през 1985 г. във Франция. Той е резервен вратар, а титуляр е Георги Миланов.

„Миланов беше много добър вратар, лека му пръст. След това бе треньор на националния отбор и президент на „Славия“. Преди втория мач с Франция той се контузи и аз трябваше да играя в останалите мачове. И така – в 28 световни първенства. Много пъти съм искал да се откажа, но по различни причини се връщах. Много треньори ми казваха, че без мен не може. За последно играх на шампионата в Люксембург, когато отборът бе изпаднал в по-долна група и независимо, че не бях тренирал 4 месеца, отново застанах на вратата и за моя радост спечелихме всички мачове и се върнахме в по-горната група“.

Михайлов заяви, че много пъти е имал възможност да играе в силни отбори в чужбина, но по една или друга причина това не е станало.

„Когато бях на 17-18 години, имахме лагер в Москва и от отбора на „Динамо“ поискаха да тренирам с техните вратари. Направиха няколко изследвания и установиха, че моята реакция е с 50 % по-бърза от обикновената за повечето хора. Поискаха да ме вземат в техния отбор, но от нашето ръководство не разрешиха. По-късно, в един мач на националния ни отбор срещу СКА Ленинград аз играх в две третини, като в първата не ми отбелязаха нито един гол. И от този отбор също искаха да ме вземат. Имал съм предложения и от Австрия, и от други страни, но ръководството на федерацията казваше, че без мен не може, тъй като добрият вратар е половин отбор“.

Михайлов сподели, че най-силните първенства, в които е участвал, е през 1990 г и през 2006 г. в София.

Накрая той заключи:

„От много добри вратари и треньори съм се учил. Но в началото ние бяхме самоуки. А сега вратарското изкуство е на космически висоти.“
Генералният секретар на БФ хокей на лед Стоян Бъчваров си спомни интересна случка след световния шампионат през 1994 г. в Словакия.

„Тогава след разпадането на Чехословакия и СССР ние трябваше да играем с отбори като Словакия, Беларус, Украйна, Казахстан, които сега са в елитната дивизия. От Словакия загубихме с 20:0, а след края на първенството головата ни разлика бе 7:103. Когато се връщахме към България, един митнически служител, когато разбра, че в автобуса пътува националния отбор на България, попита: „Кой е вратарят на отбора – нека да стане, да го видим, защото този човек е герой, след като е оцелял след най-малко 600 удара към него.“ Константин Михайлов се изправи и хората в автобуса започнаха да ръкопляскат“.

Президентът на БФ хокей на лед Мартин Миланов заяви, че след това огромно признание от страна на Международната федерация се надява този спорт да получи по-голяма популярност в България, повече деца да се запалят и да има много по-добри условия за развитието на младите ни таланти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.