Александър Везенков: Обичам да опровергавам хората, които не вярват в мен!

Снимка: FIBA

Александър Везенков е лъч светлина в тунела на отдавна потъналия в дълбок мрак български баскетбол. Българин, който не е роден в България и никога не е живял в България.

Голям патриот, благодарение на възпитанието на родителите си. С него се гордеем, но нямаме принос за това, че на 23 години е считан за един от най-големите таланти на европейската сцена.

Свидетел на последната тренировка на Везенков на родна земя, преди той да отлети към Атина, за да облече екипа на 12-кратния шампион на Гърция и 3-кратен първенец на Европа „Олимпиакос”, бе Петър Бакърджиев от БТВ.

-Червеното ти отива.

-И аз така мисля.

-Няма ги символите на „Олимпиакос“, но и тях ще ги прибавиш скоро.

-Не остана време, утре заминавам.

-Колко почивни дни имаше? Разговарях с треньора ти, той ги преброи до 3-4.

-Толкова някъде. Имах няколко около рождения ден, но не се оплаквам. Все пак през последния месец в „Барселона“ аз само тренирах индивидуално и не съм се преуморил. През това лято тренирах здраво и мисля, че почивката ми беше достатъчна.

-Не ходи ли на море, на курорт, на почивка някъде с приятели?

-Не, отново не успях. Искаше ми се да отида за малко, но нямаше време. Надявам се другото лято да намеря. Така се случи, че всичко стана много бързо. И с националния отбор имахме мачове, после заминах за Щатите, върнах се, мина още седмица и половина и ето, че трябва да тръгвам за Атина.

-Сигурно е глупав въпрос, но струва ли си?

-Човек трябва да жертва някои неща, ако иска да успее и докато е по-млад трябва да работи много повече. Има време за всичко. След 2-3-4 години предполагам, че и моето тяло няма да издържа на всички натоварвания и ще имам нужда от повече отмора.

-На какво те научиха тези три години в „Барселона“? Бяха неочаквано трудни години!

-Да бъда психически по-силен, емоционално по-стабилен. Просто осъзнах някои неща. Както се казва в света на големия спорт – It’s a Business. Човешките взаимоотношения са по-назад. Не искам да коментирам никого, но дойде ново ръководство, дойдоха нови играчи – техните играчи. Аз обаче съм се научил първо да гледам себе си. Винаги ще се питам дали не можех да направя нещо повече. Сега гледам напред, ще запомня от Барселона хубавите моменти, които имах, както и приятелствата, които създадох. И не на последно място, имах възможността да играя с баскетболисти от най-високо европейско ниво.

-За пет години ти се случиха доста неща, на които мнозина биха били достатъчни – бе избран за най-добър млад играч в Гърция, посписа с гранд като Барселона, избраха те в драфта на НБА, а сега си с договор в „Олимпиакос“. Готов ли си за още по-дълъг път?

-За мен това е началото. Минах през тежки моменти, но минах и през много хубави. Имам още много да уча, да тренирам, да се развивам. Няма как да съм доволен като знаем как прочете последния сезон за мен. Но това ме амбицира още повече и съм готов за битка.

-Кой е твоят мотив? Личното его, желанието за доказване, това да звучи добре името ти в устата на хората, парите, славата? Кое от всички, или всички заедно?

-Това е един въпрос, който Георги Давидов ми го задаваше и докато бяхме заедно в Америка. Защо го правиш? Защо тренираш толкова много? Защо искаш да успееш? И аз му казах, че обичам да опровергавам хората, които не вярват в мен, но най-вече обичам да правя хората, които вярват в мен щастливи, да бъдат горди с мен. Правя го най-вече за себе си, за моето семейство, за моите близки и приятели, които обичам. За хората, които никога не са се отказвали от мен, дори когато е било най-тежко. Радвам се, че тези хора са много. Да, славата е приятно нещо. Парите, които изкарва един баскетболист са сладко нещо, но тези неща за мен са на втори план. Аз полагам всичките тези усилия, за да се чувствам добре, да се усещам щастлив, защото няма какво де се заблуждаваме, ние баскетболистите правим това, което най-много обичаме, което можем най-добре и за това ни се плаща.

-Усещаш ли, че в България много деца те гледат със същите жадни очи, с които ти като дете си гледал големите звезди в Солун в началото на твоя баскетболен път?

-Много искам децата да се влюбят в баскетбола от ранна възраст, да се запалят като мен и да започнат да играят и да идват в залата. Да спортуват и да стоят далеч от пороците. А кой от тях ще стане голям играч, това е Божа работа. Надявам се в мое лице да виждат нещо добро, нещо позитивно и да ме последват.

-Ти не си ли надминал детските си мечти?

-Моите мечти никога не са били дългосрочни. Аз винаги съм обичал да мечтая в по-кратки срокове, в това, което предстои и което първо мога да направя. От „Апоел“ Никозия отидох в „Арис“ Солун, от „Арис“ преминах в „Барселона“, сега ще бъда част от „Олимпиакос“. Близките ми са ме учили, че когато си стигнал едно високо ниво трябва да положиш усилия да го задържиш, а не да падаш надолу, защото голямата сила е в постоянството.

-„Олимпиакос“ има страхотна история. Това, което представляват Олимпиакос и Панатинайкос в европейския баскетбол няма база за сравнение никъде другаде. Заради публиката и невероятните емоции. Защото и „Барселона“ е голям клуб, но феновете са наистина несравними.

-В Испания тази публика и атмосфера, която има в Гърция ми е липсвала винаги. В Испания културата е малко по-различна и съответно и феновете са доста по-умерени. Да играеш например срещу „Панатинайкос“ в препълнена 20-хилядна зала е усещане, което е неописуемо като изживяване. Разбира се, когато тази публика се държи в тона на феърплея и няма ексцесии.  Нямам търпение да заиграя в „Олимпиакос“ и да усетя атмосферата и в нашата зала. Тази атмосфера може да се сравнява само с това, което се случва в Белград по време на дербитата между „Партизан“ и „Цървена звезда“.

-В „Арис“ как ли ще гледат на теб като те видят по червен екип на „Олимпиакос“? Няма да са ти обидени, но със сигурност няма и да бъдат щастливи да играеш срещу тях…

-Вече съм проверил програмата. Имаме мач срещу тях на 27 октомври в Солун, още в четвъртия кръг на първенството. Солун винаги ще остане в сърцето ми. Прекарах там пет години, там израснах, там се развих и като баскетболист, и като човек. Имам страшно много приятели в града. Някои от тях вече ми писаха, че ме чакат на този двубой и че ще ме посрещнат добре. Иска ми се да вярвам, че ще ме аплодират, защото това ще ме направи щастлив. По този начин ще разбера, че ме помнят, че не са ме забравили и че моята следа е все още там.

-Имаше ли и други варианти пред теб това лято, освен „Олимпиакос“, на който честно казано май не се отказва…

-Имаше, но когато клуб като „Олимпиакос“ те потърси, когато треньор като Дейвид Блат, който е ставал шампион на Европа няколко пъти и който е бил треньор на Леброн Джеймс в „Кливланд“, ти се обади и ти каже, че те иска, от там нататък няма какво да мислиш.

-Видях, че наблягаш в тренировката на стрелба от разстояние. Това ли е твоята цел през новия сезон, това ли е целта на Дейвид Блат, която ще има за теб, или просто случайност?

-Стрелбата от тройката е моя силна черта. Опитвам се да я усъвършенствам и това лято работих много върху нея и не само върху нея, както тук, така и в Америка. Чувствам се много добре физически.

-Не си ли малко слаб?

-През последния месец и половина съм качил 4 кг и половина. Надявам се това да ми помогне и на терена. По време на сезона е много трудно да се качва още маса, можеш само да поддържаш форма, защото имаме страшно много мачове, очертават се над 70 мача през годината и ще се опитам да задържа това, което имам в момента и да задържа тези килограми, които имам в момента до другото лято, когато да продължа да работя още повече.

-С националния отбор направихте страхотни неща, най-малкото ще докарате в България големи отбори като Франция и Русия. Ти доволен ли си?

-Аз съм малко разочарован, защото можехме да влезем с повече победи. Загубихме три мача по две точки. Само в последния мач загубихме с над 6 точки, но почти винаги е така. Съжаляваме накрая за нашите шансове. Не знам ако през септември залата не се напълни, за да гледат зрителите звезди от НБА и от Евролигата, които ще дойдат у нас, то не знам кога ще я напълним.

-Ще те пуснат ли от „Олимпиакос“?

-До колкото знам, за септември клубовете ще пуснат играчите си в националните отбори. Аз много искам да играя за България и се надявам да ми разрешат. Любомир Минчев направи много за националния отбор, резултатите говорят сами, макар че можехме и по-добре. Работим здраво, колективът ни е добър, но нека да играем красиво и да напълним залата. Чудеса срещу отбори като Русия и Франция не бива да се очакват.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.