Две титли и едно европейско сребро за женската ни борба в Русия

Биляна Дудова (в червено) Снимка: БФБ

Българската женска борба постигна големи успехи на Европейското първенство в Каспийск (Русия).

Равносметката е две европейски титли – на Биляна Дудова и Тайбе Юсеин, един сребърен медал, който донесе Мими Христова. И трите националки, както и треньорът им Петър Касабов, бяха гости в „Спортна треска“ по БНТ.

„Преди всичко в основата на успеха стои упорит труд и дисциплина. Винаги съм го казвал това и винаги съм го налагал. Това е моето виждане – да има ред, дисциплина и себеотдаденост във всяка една тренировка, независимо какво предстои. Трябва постоянство и характер. Силно вярвам във всички момичета, които водя. За да успеят те и да водят спокойно схватката, аз трябва да съм спокоен и да им вдъхвам увереност. След като аз съм стабилен, нормално е и те да са стабилни, защото знаят колко са подготвени, знаят как са тренирали. Научили сме доста неща, вече доста време работим“, заяви Петър Касабов.

„Със сигурност предишната титла ми беше много по-трудна за постигане. Сега вече имам много по-голям опит. Много по-уверена съм в себе си. Когато излизам на тепиха, другите знаят, че съм европейска шампионка и едва ли не излизам с една крачка напред. И двете титли са много сладки, защото всяка е различна сама по себе си. Но може би първата ще я помня винаги, тъй като това е първото ми много добро постижение в кариерата“, сподели Биляна Дудова.

„Подготовката ми беше много добра. Всъщност това ми вдъхна увереност. Бях решила, че няма кой да ми вземе европесйката титла. На финала разбрах, че съперничката ми е от Дагестан, когато излизахме на тепиха. Не знаех, че тя е от там. Казах си, че не ми пука и ще я надвия в тях. За точките знаех, че могат да ги дадат по-различен начин. Но като ги дадоха така, както бяха, се успокоих, че съдиите не са толкова пристрастни“, коментира Тайбе Юсеин.

„Травмите ми започнаха още с първата среща. Там си ударих рамото и за самия полуфинал трябваше да се събера. Не се знаеше дали ще мога да изкарам до края, защото много ме болеше рамото. Точно преди да реша да атакувам, съперничката от Беларус ми разби носа. Точно тогава реших да атакувам, за да мога да наваксам в резултата. На финала това ме затрудни, но и там като ми тръгна кръвта от носа, единствено се притеснявах да не спрат срещата. Когато медицинският екип се качи на тепиха, те искаха да спрат схватката. Даже като видях, че остават пет секунди, опитах по всевъзможен начин да обърна резултата. Когато свърши, се усмихнах, защото наистина ми беше трудно“, каза Мими Христова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.