Теодор Салпаров: Световното в България ще е черешката на тортата

Снимка: AP

След като покори европейския и световен връх със Зенит Казан, Теодор Салпаров (34 г.) се завърна в родината, за да носи няколко дини под една мишница. Опитният национал ще съвместява още две длъжности – играч и спортен директор на волейболните шампиони от Нефтохимик. Либерото разкри пред NOVA плановете си:

Новото амплоа

Върнах се поради простата причина, че годините в чужбина ми идват вече в повече. Имах лични мотиви да се прибера. Хубавото е, че те съвпаднаха с вижданията на Нефтохимик в лицето на Сашо Везенков и г-н Вальо Златев, което е голям плюс за мен. Силно се надявам да се справя с ролята на спортен директор, защото е едно ново начинание, но определено ми се играе още.
Имаше възможност да съм играещ треньор, но определено смятам, че това не е моето нещо. Организационните дейности повече ми се отдават, съдейки по мои лични дела извън спорта. А пък и с опита, който натрупах в чужбина, със сигурност мога да бъда полезен в това начинание като спортен директор. Това не значи, че коля и беся. Просто давам идеи и виждания кое според мен като развитие в клуба е правилно. В Бургас има хармония, еднакво мислене, което мен ме радва. Тежките решения не са проблем за мен. Благодаря на Бог, че съм си постигнал всичко сам и имам това благо да не завися от шефовете и заплатата си.

Нивото на клубовете

Манталитета няма как да го променим. Цялата нация не можем да си променим манталитета, така че и във волейбола е същото. По-скоро всеки трябва да си подтисне егото, за да се получат нещата. В случая се стремим да помагаме на българския клубен волейбол, който изостава страшно много от националния отбор. Лошото е, че когато искаш да се върнеш и да направиш нещо добро, се получават интриги.
Помня първия път, когато се прибрах от чужбина. Направихме страхотни години с ЦСКА. Помните какъв отбор бяхме от бивши национали и млади момчета. Направихме едни 4-5 години, в които никой не можеше да се закачи за нас. Дърпахме Марек Дупница, който всячески се опитваше да ни бие, но не можеше. Хубаво е, че после се появиха отбори като Добрич, Пазарджик, който прави много добра селекция. Със сигурност и Владо Николов ще направи добър отбор. Знам, че той няма да миряса, докато не върне Левски на мястото, което заслужава.

Разликата с чужбина

Зенит Казан е с бюджет от 12-13 милиона евро, в България отбор с повече от 400-500 хиляди евро няма. Това е разликата. Но в Русия нещата са на много по-високо ниво. Ако имаш бюджет от 2-3 милиона тук, ще направиш прилична селекция и повечето състезатели от националния отбор ще се върнат да играят в България. Това са много пари. Лошото е, че никой през годините не се е хванал да го направи. Винаги съм си мислел, че ще дойде някой, но явно хората нямат интерес да влагат в това.
В последните години обаче виждам, че има и пари в българския волейбол. Не е някаква огромна разликата, но има. Според мен ще се получи много интересен шампионат, защото доста отбори излязоха на хоризонта, което е позитивно за клубния волейбол.

Организацията в Бургас

Най-много ми се иска да пренеса от Зенит бюджета, ама не мога. Със сигурност обаче не напразно съм се спрял на Найден Найденов за треньор. С него имаме много добра комуникация и съм сигурен, че той е човекът, с когото можем да си разменяме съвети и да си помагаме, за да върви този отбор напред. Трябва да се стремим към най-добрите отбори в света като развитие. Знам, че това няма да се случи от първия сезон, но можем да го направим.

Целите на Нефтохимик

Имаме уверението от кмета Димитър Николов, че ще можем да използваме залата в Бургас и тя да приема мачове от Шампионската лига. Той каза, че ще направи всичко възможно. Вече са започнати ремонтите. Със сигурност целта е преди всичко да бъдем шампиони на България и поне да не се изложим в Европа. Ясно е, че Фридрихсхафен е един много тежък съперник, който ще трябва да преодолеем, за да влезем в групите на Шампионската лига. Смятам, че не е невъзможно да ги бием. Ако не се класираме, продължаваме в CEV (втория по сила турнир). Там също имаме големи шансове, ако не ни се падне някой от хубавите отбори от Италия, Русия, Полша. Позитивно съм настроен, ще мислим мач за мач.

Селекцията

От чужбина имена повече не можем да видим, защото нямаме право. Лошото е, че и в България най-доброто, което имаше, вече е в първите няколко отбора. Ако Валентин Братоев напусне, ще е много голяма загуба за нас, но ще търсим варианти. Силно се надявам той да остане, но това е егоистично.

За националния отбор

Засега като спортен директор, играч на Нефтохимик и националния отбор се готвя доста пълноценно. Разбира се, има още към двайсетина дни, преди да заминем за европейското в Полша. Позитивно сме настроени, но това е с оглед, че нямаме контузени. Много сме зависими от двама-трима състезатели на ключови постове. Завръщането на Тодор Алексиев определено е голям плюс.
Световно първенство в България ще бъде черешката на тортата. Уникално, просто не знам. Не знам и дали през следващите 100-200 години ще има подобен форум тук. За един спортист най-голямата тръпка е да играе на голямо първенство пред родна публика. Жалко е, че на европейското го изпуснахме. Може и да не сме го изпуснали, не бяхме по-добри от Франция, но имахме шансове да ги бием на полуфинал и след това да вземем златото срещу Словения. Тогава може би щях да обявя и края на кариерата си в националния отбор. Ще чакаме сега световното. Няма да затварям страницата, защото за олимпиадата със сигурност ще имат нужда и младите от опитните състезатели. Редно е обаче и тези момчета, които са по-малки от нас, да започнат да носят отговорност и да играят в такива големи форуми. Самите те да усетят, че не е толкова просто да се носи отговорност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.