Михаела Маевска: Цвети Стоянова е все по-добре

Михаела Маевска (в средата) Снимка: Reuters
Михаела Маевска (в средата) Снимка: Reuters

Бившият вече капитан на ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска даде интервю за „Меридиан Мач“. Гимнастичката разказа за емоциите около участието на олимпийските игри, спечеления медал, бъдещите си планове и за възстановяването на Цветелина Стоянова.

– Мише, връщаш ли се често към преживяното в Рио?
– Да!!! Мисля, че още дълго време ще се връщам към тези прекрасни емоции…

– Какво си казахте в отбора след седмото място в квалификациите и очаквахте ли след това представяне медал?
– Думите останаха на заден план, защото очите на всички бяха пълни със сълзи. Мислехме си как сме се отдалечили от мечтата си и че ще бъде много трудно да минем напред в класирането.

– Русия и Испания много по-силни ли бяха от вас?
– Русия… Няма какво да коментира, това е Русия, а всички знаем, че в нашия спорт тази държава се толерира. За ансамбъла на Испания мога да кажа, че направи много силно състезание и си заслужиха сребърните отличия.

– Мога ли да те върна към вечерта след последното ви състезание – плакахте ли, танцувахте ли, говорихте ли си цяла нощ, какво правихте?
– Плакахме и от радост, и от тъга, защото това беше последното ни състезание заедно. На мен ми беше много мъчно… След състезанието бях знаменосец и, общо взето емоциите бушуваха в мен, докато ме валеше дъждът.

– На кое място ще са Игрите в Рио в класацията на незабравимите състезания?
– На първо, разбира се! Това беше мечтата ни и ние я сбъднахме, затова се борим 8 години без спирка.

– Успяхте ли да разгледате града, какво си купи за спомен?
– Имахме три дни, в които се разхождахме и успяхме да видим най-интересните забележителности в Рио де Жанейро. Купех сувенири за мои близки и роднини.

– Как ви се стори организацията, имахте ли проблеми?
– Когато отидохме всичко беше наред с организацията, поне при нас. Имаше оплаквания по-рано, но може би с времето домакините се бяха взели в ръце.

– С какво искаш да се занимаваш занапред?
– Оставам в спорта. Той е моят живот дотук, вече 18 години. Не си представям да правя нещо, което не е свързано със спорт.

– Бившата ти съотборничка Катрин Велкова откри своя школа след отказването си, ти мислиш ли в тая посока?
– Защо не?! Бих се пробвала като треньор, ако не се справям, тогава ще му мисля.

– С България ли е свързано бъдещето ти?
– Ако успея да се реализирам в България, ще остана тук.

– Кое от досегашния ти начин на живот ти е тежало най-много?
– Липсата на време за семейството ми.

– Мислиш ли, че Ина Ананиева ще продължи да работи и със следващия ансамбъл?
– Да! Тя ще остане, поела е ангажимент да поведе новия ансамбъл.

– Видя ли се с възстановящата се след инцидента Цветелина Стоянова след завръщането ви от Бразилия?
– Ходих при нея, видях я, говорихме си. Цвети ще се оправи, сигурна съм. Всеки път, в която я видя, е все по-добре. Всичко, което съм искала да й кажа, съм го казала. В Рио всички наши съпернички питаха за нея. Така бе и по време на европейското първенство по-рано тази година в Израел.

– Донесохте ли й нещо от Бразилия?
– Разбира се. Много различни неща.

– За какво имаш повече време сега?
– За себе си и за близките ми… и за личен живот…

– Какво ти казват хората, когато те видят на улицата?
– Най-често чувам: „Поздравления! Бяхте страхотни, гордеем се с вас!“

– Видя се, че има нов мъж в живота ти. Би ли искала да разкажеш повече за него?
– Да, има, но предпочитам да не разказвам подробности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.