Тренировката продължава…

Photo: insport.bg
Photo: insport.bg

Звук. Далечен. Настоятелен.
Час: 06:55

Още малко…
Звукът се засилва… Вече е дразнещ. Очите се отварят.
Денят: понеделник

На работа ли?
Не.
Преди работа имаш друга работа.

Скок. Оправяне. Банан, чай…

Денят стартира Photo: insport.bg
Денят стартира
Photo: insport.bg

Помните ли училището? Помните ли онази площадка, за която писахме? А помните ли онези хора, за които говорихме? (натисни активния линк)

Те вече са там на площадката. Преди работа, преди университета. Вече загряват. В това време някой си оправя грима; друг си пие кафето и мисли за началото на злия понеделник.

07:40, -6°C. Усещало се като -10. Все едно.
Слънцето току-що е изгонило луната. Но облаците няма да го пуснат. Нощната мъгла се е залепила като паяжина по желязото. Студът я е стегнал като в пашкул. Слънце няма.

Лицата са увити в шалове и шапки. Виждат се само очите. Достатъчно е. Воля, плам, непримиримост, решителност. Момчетата бяха споменали, че условията са без значение. Бяхме скептици. Бяхме.

В дните на супер-модерните фитнес зали с климатична инсталация за хиляди, която да поддържа пролетно-летни температури, момчетата от квартала остават верни на площадката, която обновиха с взаимни усилия.

Следва разгрявката…

Те вече са там на площадката... Photo: insport.bg
Те вече са там на площадката…
Photo: insport.bg

От главата се стичат капки. Тялото дими. Зъбите на студа са извадени.
Загърнати минувачи гледат учудено. Някои се усмихват.
“Те вече са свикнали, че ще ни видят.” – казва едно от момчетата.

Основната част…
Днес какво правите?
„Пирамиди.“

"Можеш!" Photo: insport.bg
„Можеш!“
Photo: insport.bg

Думи не се чуват. Само тежко дишане. Усеща се във въздуха чувство на непоколебимост.
В края на пирамидата някой изостава. Всички са около него – “Давай!”, “Не остана.”, “Можеш!”. И може. Чувствам се като част от някаква хармония. Това е екип, в който няма как да не се справиш.

Момчетата тренират като войници. Разликата обаче е, “че казармата беше само девет месеца.” – шегува се едно. Те казват, че групата е от много голямо значение. Не че не можеш и сам. Чувството е друго. Изконната биологична мотивация е друга. Сплотеността на колектива е всичко.

В почивката гледам лостовете и успоредките. Те все още са в скреж. Там ясно личат следите от дланите, които са я разтопили.

Photo: insport.bg
Photo: insport.bg

Защо не тренирате във фитнеса?
„Твърде далеч е от естественото. Тази индустрия е побъркала хората в своя огледален, мъгляв от протеинов прах свят. Фитнесът не е лош сам по себе си. Повечето хора го използват неграмотно.
Тук тренираме на въздух. Условията са такива, каквито природата ги определи. Почти не сме се разболявали. Духът се калява. Тялото се калява. Дисциплината се усъвършенства. Адаптацията е някак естествена. Движенията са някак естествени.

Днес хората сякаш се страхуват да тренират навън, за да не настинат. Станали са изнежени…

Тук ни гледат и доста деца, когато са на училище. Те се опитват да правят упражнения като нас. Това е страхотно!“

“Време е за следващата серия.” – изважда ме от размишления глас. Всеки заема позиция под уредите.

Тренировката продължава…

 

Тренировката продължава: Photo: insport.bg
Тренировката продължава…
Photo: insport.bg

 

Автор: Да живее действащият човек!

This article has 7 Comments

  1. Браво за статията момчета и за неуморимото ранно ставане!!! ПОКЛОН ПРЕД ЕНТУСИАЗМА ВИ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.