Волейболен клуб „Ахил” проведе лагер за деца от 1 до 7 клас в град Сопот в периода от 29.03 до 04.04 2013.

Разказа по-долу е направен за волейболния клуб с цел популизиране на спортните лагери. Нека всеки родител го прочете и да се убеди, че спортът възпитава и изгражда неща, които не се учат в нито в час, нито на зелено училище.

„Един ден и нашите деца…”

София…асоциации – училище, работа, коли, задръствания.

Сопот… асоциации –  тренировки, близалки, Ахъ – апчиху, Чичовото, Йохан, Золтан, Бъди различен, Инпосибъъъъъъл, Trouble (беда), Искаме торта, „Конове”, които се решат.

Ще започна разказа си за лагера малко от по-далеч…

Събитията са от преди малко повече от 10 години. Лято е. През 2002 в Сопот се проведе републиканско първенство по волейбол за пионери. Шампион без нито един загубен гейм стана „Левски”, който победи ЦСКА на финала.От 5 изиграни срещи левскарите спечелиха 15 гейма и загубиха 0!  Стараши треньорът на „Левски” съвсем логично залагаше и държеше в игра едни и същи състезатели. Така от 12 души играеха само половината. Ефективността е безспорна – златен медал! Но как са се чувствали тези отвън, които за 5 срещи от републиканското са влезнали (ако въобще са играли) само за половин гейм, знаят тези, които са били в тяхната ситуация. От другата страна на мрежата, треньорът на ЦСКА – Антон Димитров достигнал до финала с коренно различно мислене и подход. Той беше от малкото, който държеше на всичките си състезатели еднакво и намираше начин да пуска в игра всеки един състезател от отбора си. Така всеки се чувстваше добре и с принос за това, което се случва на игрището. Така „Левски” със злато, а ЦСКА със сребърен медал на гърдите, но лично извоюван от всеки един волейболист. Едно от тези деца по-малко на възраст от всички останали там, имаше медал, който си е спечелил с игра, а не по заслуги. Не заради друго ами само и единствено, защото не го тренираше треньора на „Левски”, а този на ЦСКА. Без да подозира то един ден ще се върне в същата тази зала след 11 години с една цел – победа, но не на всяка цена!

Да се върнем на темата, а именно лагера Сопот 2013!

Не на шега, не на измама отлетя и този лагер. След първите два дни на ентусиазъм, приповдигнатото настроение се запази в младите спортисти въпреки интензивните тренировки. Успешно пребиваваха състезатели от 1 до 12 клас под един покрив в базата на Професионална Гимназия „Генерал Владимир Заимов” – Сопот. В хармония провеждат тренировките си баскетболисти и волейболисти.

За малките герои на волейболното игрище денят започва със закуска в 8:00 и завършва в 22:30 с вечерната проверка на „часовия” (треньора). Най-често се случваше още преди уречения час, малките вече да сънуват утрешния ден, най-вероятно заради натоварването на  интензивните двуразови тренировки. На сутринта, докато малките бойци на „Ахил-Волей” сънено слизат по 80-те стъпала до столовата, големите им („братя по оръжие”) съотборнички вече се запътват към „уютната” зала и то не как да е, а по един уникален начин- не само с песен на уста, ами и….. с ХОРО! Здрав дух, здраво тяло казват хората. Явно три тренировки на ден (за големите) не са достатъчни да изморят младите тинейджърки. Дори имаше поводи за допълнителни натоварвания извън тренировъчната програма „Trouble,Trouble” (текст от любима песен на децата, подходяща за случая).

С усмивка на уста и силно въображение едно от момичетата видя на връщане от тренировка кон, който си решеше гривата. Този кон се превърна в талисман на отбора, който винаги ни изпращаше и посрещаше за тренировка.

Но след дъжд облаци и мъгла, дойде и първия слънчев ден в Сопот. Треньорският щаб реагира светкавично и след първата тренировка изведе на разходка из природата волейболното направление. След като преборихме биковете по пътя се насочихме към местния амфитеатър, където показахме какво можем на сцена. Освен утвърдения Gangnam dance и Harlem Shake демонстрирахме на публиката колко сме работили за отскок. И след като „друснахме” едно „Чичово” се отправихме към реката. Нямахме много време и за това се завърнахме тържествено в столовата, където обядвахме.

Всеки ден след вечеря се провеждаха организирани приятелски срещи между волейболистките (13 год.) и баскетболистите (до 14г. до 16г.), като малките ни бойци също имаха шанс за изява и веднъж се играеше волейбол, веднъж баскетбол. Тези срещи се превръщаха в триумф на спорта като цяло. Да видиш как малките спортисти играят с незалязваща усмивка без да се интересуват от резултата, а само от чистото удоволствие от играта е нещото, което истински ще ги спечели на страната на спорта за цял живот. А ДАНО!

Научавайки някои технически качества от елементите на волейбола, нямаше как да изоставим нашата физическа подготовка. За да е по-приятно тази част от тренировката се провеждаше на близката полянка. За щастие на трениращите там имаше „катерушки” (лостове, успоредки и уреди, които традиционно са част от казарменото обучение). Всеки тук имаше какво да покаже на треньорското ръководство въпреки, че не са ходили в казарма.

Лагера премина под наслов Бъди различен.НО на моменти беше, на принципа на мускетарите, всички еднакво да си понесат натоварването (когато е нужно допълнително). Някои получиха и бойните си имена по една или друга причина – Йохан и приятеля му Золтан.

След многобройните тренировки на пас отгоре, пас отдолу, сервис, забиване, защита, коридори, препядствия, ластици, бързина, издръжливост, сила (дори и плуване в близкия фонтан, който бързам да уточня за родителите четящи това, беше празен) и др. дойде моментът да покажем в игрова обстановка какво сме научили.

Малките ни приятели излезнаха срещу местния волейболен отбор – „Металик” (Сопот). След като загубиха първия гейм успяха да намерят своя ритъм и се върнаха в мача. Резултата беше 1:1, напрежението нарастваше, всеки помагаше кой с каквото може. Някои викаха от страни, други викаха и играеха. С дружни усилия малките волейболистчета на „Ахил Волей” постигнаха победата. Всеки един се чувстваше прекрасно, защото абсолютно всички успяха да вземат участие в играта.

За „Бандата на Йохан и Золтан” (по-големите волейболистки) се организира тристранен турнир. В първия мач срещу ВК „Пирдоп”, показахме голям напредък от последната ни среща със същия съперник. Окрилени от мощната подкрепа на публиката нашите възпитаници показаха игра достойна за волейболното ни първенство. Човек трудно можеше да различи кой е ученическият отбор.
Във втората ни среща от турнира излезнахме срещу отбора на ВК„Левски-2005” – Карлово. Момичетата от родния град на Васил Левски, въпреки по-големия си опит,  играха мотивирано и с уважение към по-малките от тях. Ние от своя страна показахме, че сме фактор на волейболното поле. След безброй обрати във втория гейм и нетипично за женския волейбол развитие на резултата (точка за точка) се стигна до инфарктни моменти. При 24:24 бях притеснен и за залата, защото и публиката вече не издържаше на напрежението и подкрепяше нашия отбор с всички възможни средства. Последваха и по-емоционални моменти (25:25, 26:26, 27:27, 28:28) В крайна сметка опита си каза думата и гейма отиде в сметката на момичетата от Карлово. Нямаше време за повече игра и след като двата отбора се поздравиха за доброто представяне се върнахме към стария утвърден режим – Ядене – Почивка – Тренировка (и математика за супер състезателите от 7 клас!)

Много емоции предложи и последният ден от лагера. След задълженията през деня, вечерта беше организирано тържество, в което имаше много РОК, ПОП, РАП, танци, сиртаки, хора,  песни, смях, блусове и други силни моменти. Точно както си е по традиция изпратихме с мощен купон и този лагер. Въпреки късния час геройски се държаха на дансинга малки и големи. След превърналите се в традиционни финални за нашите тържества, песни на Scorpions (Wind of change и Still loving you) всички се запътиха към леглата.

На другия ден всичко е ясно. Закуска, багажи търсене на липсващи дрехи,бельо и чорапи. Пристигането на автобусите беше съпроводено със силно недоволство, че дори и със сълзи на очи от някои, които не желаеха лагера да свършва.

В разговор с онова дете, което спечели преди 11 години сребърен медал, днес то е вече треньор. И ми разкри, че е много доволен от проведения лагер, защото неговите деца вървят по неговия път и изграждат ценности, които няма къде другаде да се научат.

Равносметка за 6 дневния лагер :

Малки: 10 тренировки, 1 контрола срещу „Металик” (Сопот), 1 контрола срещу баскетболистите на волейбол ,1 контрола с баскетболистите на баскетбол, 1 поход.

Общо: 14 спортни събития

Големи: 10 тренировки, 2 срещи от турнир, 4 контроли срещу баскетболисти, 1 поход, 5 урока по математика (+1 тест)

Общо: 22 организирани учебни и спортни събития.

Няма как да не се чувстваш горд, когато успешно си преминал през тези многобройни препятствия за толкова кратко време. Няма как пътят към успеха е дълъг и труден, иначе в противен случай всички щяха да са там – на върха. Именно на там са се запътили нашите млади надежди. Но както се казва „изкуството иска жертви”, а спортът още повече особено, ако си седмокласник и тренираш в „Ахил”.

За заключение ще си позволя да споделя думите на две състезателки, които ме уведомиха по време на похода, че един ден ще запишат и своите деца да тренират именно тук в „Ахил”. Победи, медали, купи, които да са по-глеми от признанието и щастието на самите децата… НЯМА.

Автор и снимки: Александър Рашков