Българският Алберто Томба мечтае за победа в Световната купа

Наказват с белене на лук най-големият талант в българските ски.

Амбициозен, целеустремен, малко притеснителен, лъчезарен с голяма хубава усмивка. Това е един обикновен младеж и голям скиор – Алберт Попов. Италианците го наричат българският Алберто Томба. А за нас Попов е „само” световен шампион по ски за деца до 15 г. Прозвището печели, след като в началото на март триумфира в слалома на купа „Тополино”. Състезанието е неофициално световно първенство, а Аби, както го наричат приятелите му, става едва вторият българин с първо място след победата на Стефан Шаламанов през 1985 г. Младият скиор е и най-успелият ни спортист в 51-а годишната история на надпреварата в Италия, след като грабна и сребърния медал в гигантския слалом.

Още от най-ранна детска възраст Алберт разбира, че неговото призвание ще бъдат алпийските ски: „Родителите ми са ни завели със сестра ми в планината, като съм бил на две годинки – разкрива 14 –годишният талант. Колкото повече време минаваше, толкова повече се привързвах към зимния спорт. Въпреки, че занимавах и с други неща като плуване, баскетбол, тенис, сърф и колоездене не съм се колебал да избера ските.”

В живота си софианецът е заобиколен от скиори – майка му и баща му са тренирали, а по-голямата му сестра Александра също е много преспективна състезателка. „Качихме ги на Витоша най-вече, за да бъдат здрави и дисциплинирани – коментира майката на Аби, Мартина Попова – Не сме имали амбицията да тренират професионално, но нещата се развиха от самосебе си.”

Двете деца израстват по пистите, като вместо на детска градина ходят на ски училище. Тогава палавият младеж изпъква с пакостите, които прави. Опит за наводняване с маркуч на хижа „Алеко” и отвъртане на винтила на газовата бутилка са само малка част от белите му. По време на летен лагер в планината Аби решил , че не му трябват предпазни въжета и без осигуровка започнал да се катери по изкуствена стена. Така стигнал много на високо, но за наказание го оставили доста време да чака, докато не го свалят. „Той си взе дозата от пакости като бе по-малък и сега е уравновесен” – казва майка му.

„Виновникът” за развитието на Алберт и Александра е треньорът им Ивайло Борисов. Младият специалист тренира децата вече 8 години и вярва, че с тях ще стигнат до края. А какво е краят ли? Много просто – първо победи за Световната купа при мъжете, а после световни и олимпийски титли. „Спортът ни е много тежък и изисква пълна отдаденост – коментира Борисов – много рядка е комбинацията да имаш необходимите средства, талант и трудолюбие”. Наставникът е открил и нестандартно наказание, с което да плаши Алберт. „Когато не слушам или не се справям добре в тренировките ми дава да беля лук – разказва с усмивка световният шампион за деца – Хубавото, е че поне ми позволява да си сложа ски очилата, за да не плача много.”

Навсякъде Албер е заедно със сестра си Сани, която е с година и четири месеца по –голяма. „Двамата са като котка и мишка, често се карат, но в същност не могат един без друг”, описва ги треньорът им. В началото на годината Александра бе заменосец на родната делегация за откриването на първите зимни младежки игри в Инсбрук (Австрия). „Голяма чест е за мен , че бях избрана да нося българското знаме. Чувството е невероятно, а игрите бяха страхотно изживяване.”, коментира скиорката. Тя постига едно от най-предните места за България в Инсбрук, като завърши на 19 място в гигантския слалом.

Подготовката на двамата е осигурена изцяло от родителите им. Без тяхната подкрепа те не биха стигнали до тук. „Надяваме се българската федерация по ски да обърне подобаващо внимание на децата. Ако това не се случи е възможно след време да помислим и за възможността да се състезават за друга страна. Дано не се стигне до там, защото те са българи и искат да се състезават за България” – коментира Мартина Попова.

Алберт и Александра минават през тежък период когато миналата учебна година отиват в Австрия. Там редом с тренировките имат и учебна дейност, като пет дни от седмицата са настанени в интернат, а през уикенда са в приемно семейство. „Тръгнахме с малко задръжки, после преминаха в надежди, а на края се върнахме много разочаровани – добавя майката им – Отидохме, за да черпим от тяхната система , но те не бяха готови да ни дадат от знанията си.” Единственият път когато Алберт е поканен на 5-дневен лагер с националните им отбори за деца техниката му бива „изследвана”, чрез камери, хронометри и анализи. „В Австрия смятат българите за аборигени, а невъзможността да водим добра подготовка у нас ни принуди да заминем.” – добавя Борисов.

Попов остава разочарован и от невъзможността да бъде приет в елитното училище „Щамс” , от което са излязли едни от най-добрите австрийски спортисти в зимните спортове. Въпреки, че на 13 от 15 комплексни теста той е на първо място на края бива подведен от учебното заведение и не е одобрен. Несгодите обаче не му пречат да побеждава, а напротив мотивират го, като изминалата състезателна година е най-силната му. Върхът е представянето в слалома за купа „Тополино”, където смачква конкуренцията и оставя втория на близо 2 секунди зад себе си. „Това състезание го чаках много, може би защотото е и най-престижно. Дадох всичко от себе си и успях да спечеля.” – заявява скиорът. Освен с приза световен шампион за деца Попов може да се похвали и с златни отличия от следващите по значимост надпревари – „Ла Скара”, и „Пинокио”. Но често се получава различие в наградите, които получава той и неговите конкуренти. „В първия ден на слалома за купа „Ла Скара” спечели австриец, а в супергиганския слалом аз бях пръв. На края на него му дадоха плейстейшън 3, а на мен две тениски и очила.” – разказва с усмивка младежът. Малко преди това подобен случай е имало и след триумфа му на купа „Пинокио” – вместо игра получава кофичка с течен шоколад. „Догодина ще се стремим на спечелим всички стартове, в които участваме, за да не могат да крият награди” – шеговито подхвърля треньорът му.

„Винаги се боря за първото място – отсича Алберт. Преди състезание се осъмотявам, за да мога да се концентрирам. Когато направя някоя грешка и загубя, съм два пъти по-амбициран да спечеля. Знам, че ще постигна това, което желая.” А целите на младия скиор са ясни – носител на Световната купа и медал от олимпийски игри. „Ценното на олимпиадата е , че е по –рядко – веднъж на 4 г., но за мен Световната купа е по-силно състезание.” , добавя младежът. Амбицията, увереността и вярата в собствените сили са едни от нещата, без които е невъзможно да постигнеш големи успехи. Със сигурност 14-годишният скиор притежава тези качества. Преди три години на състезание в Словения Попов изненадващо се обръща към треньора и майка си, и казва: „Аз като стана световен шампион …”

ДЕНИЦА ГРИГОРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.